„Ловец на призраци“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 4) на Пиердоменико Бакаларио

Опасност за призраци

   Да се занимаваш с призраци никак не е лесно, особено ако трябва да ги храниш, пазиш и наемаш от време на време за работа. Това се опитва да прави последната издънка на прочутия род Мьогалей и в четвъртата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Уил наистина се опитва да бъде перфектен в работата си, но проблемите му идват основно от училището. Може да поддържа среден успех, но когато той се изразява с ред двойки, нещата съвсем не стоят на нужното ниво. Пиердоменико Бакаларио явно знае за какво става въпрос, но го е оставил да се оправя сам – и с призраците, и с учителите, и с единственият му не толкова умен и прозорлив приятел, и с хубавата съседка от втория етаж. 😃 Ако си хлапак, това изглежда като истинско приключение, затова не бих се учудил, ако много подрастващи вече са прелистили книгите от поредицата. Но в „Ловец на призраци“ („Фют“, 2019, с превод на Нели Николова Раданова) става наистина напечено. Уил получава оплакване за изчезнал призрак и бедата вдига всички на крак.

„Призракът от небостъргача“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 3) на Пиердоменико Бакаларио

Призрачен нахалник

   Дойде времето и на третата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Книгите следват доста приятна история, така че ще продължа да я чета. Все пак имам и малко забележки към Бакаларио, но ако никога нямам, това е все едно да попадна на абсолютно идеална книга по мой вкус. А и тук се борим не за моето внимание, а за това на многото хлапаци от днешното поколение, които имат особен вкус и са склонни да се отегчават твърде бързо, особено за книги. Все пак призраците са доста добри герои за целта – не ги боли, не ги сърби и действат така, все едно нито един закон не ги хваща. 😁 Разбирате ме, надявам се. Имаме и две момчета с коренно противоположен характер: Уил си върши съвестно работата, а Тъпър се опитва да е що-годе свестен помощник. 

„Кошмарното семейство“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 2) на Пиердоменико Бакаларио

Призраци и измами

   Ако споменем за призраци, сигурно повечето читатели ще си представят нещо страшно. Но при Пиердоменико Бакаларио нещата стоят малко по-различно. Всъщност призраците могат и да плашат, но тук това се случва, защото са наети да го правят. Във времена, когато бизнесът с умрели се котира доста добре, конкуренцията наистина е жестока, особено за агенция „Призраци – Мьогалей“ и наследникът ѝ, който още ходи на училище. Вече придобих представа за какво иде реч от „Хотелът на ужасите“ – първата книга от поредицата – и „Кошмарното семейство“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) само доразпали апетитите ми. Като всяка хубава детска книга, и тази държи настроението на висота. 

„Хотелът на ужасите“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 1) на Пиердоменико Бакаларио

Великото призрачно състезание

   Ако питате мен, едно дете лесно ще си намери забавни книги за четене сред хилядите, с които са пълни книжарниците. Стига да е научило колко е полезно да се чете. Важно е да се развие фантазията и креативността, затова детските книги събират в себе си от всичко в достатъчно количество. Дори страхът трябва да подлежи на контрол в един момент, на каквото учат страшните истории в един доста пренебрегван от родителите жанр. За да вървиш напред, ти трябват уверени стъпки и знания, които се трупат основно от четене и наблюдение. „Хотелът на ужасите“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) е чудесен пример за забавна история, в която да вмъкнеш и приятното, наред с полезното от „задължаващите“ книги.