Отново в плен на бирената идилия
Какво иска лирическият герой? Бира, естествено! И го казва по един приповдигащ настроението начин. Откакто се срещнах за пръв път с Пияният Бард, нещата придобиха яснота, каквато само един бираджия може да ти предложи. Откакто прочетох първия том на „СРЪБнати съчинения“, придобих някаква особена деликатност към вдъхновението. Представете си сега маранята на жежкия ден и една маса, на която седи идилично настроен любител на бира и реди рима след рима. „Стихо с Бирка“ („Гаяна“, 2017) дори надгражда предната книжка, поемайки по пътя към по-дълбока синхронизация с пивото. Има още
Отдалечете се от собствения си сигурен свят, изтрийте собствените си принципи, каквито и да са, и започнете отначало. Оттам, където очите ви започват да изследват света с любопитство и да се притварят инстинктивно, когато съзрат нещо страшно или необяснимо, а болката плаши, защото до идването ѝ няма готови инструкции как да я преодолееш. Трябва да намериш сили да изтласкаш надалеч неприятното усещане, но не знаеш ли причината зад него, не можеш да изградиш собствена защита. Моментът на болка се проточва и те следва в продължение на почти цяла вечност. Докато не се изтощиш в опитите си да бъдеш искрен към себе си. 
Когато човек си изгради собствена философия, никой не може да му я отнеме. Това звучи като подхвърлена фраза от маса в заведение, на която седят шепа приятели и надигат чашка след чашка, независимо от това какво става по света и какви са модните тенденции. Алкохолът си е муза за всичко, а най-вече – за свободната воля. Затова червената точка е задължителна! „СРЪБнати съчинения“ („Гаяна“, 2015) е от онези бисери, които ти се замотават из мозъка и сеят причудливи мисли. Ако мислите, че една синя картина е изкуство, то представете си какви пейзажи може да извае една пиянска глава. 
Хубавото на списание „GRANTA България“ („Жанет 45“, 2015) е в богатото съдържание и разнообразието от автори, макар всеки брой да има своя тема (освен 
„Granta България“ се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения – романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой. 
Книжен Петър 