От двете страни на живота
Попаднах на книга, която може да сподели много и се изживява истински. За тъжни поводи се говори трудно, макар романът на Месина реално да излиза от преживяната трагедия и да надгражда идеята си. Разговори за смърт, загуба и страдание – това определено не е най-лесната задача за оцелелите. Но „Споделено с вятъра“ („Прозорец“, 2020, с превод на Ваня Трифонова) съдържа онова крехко вълшебство, което може да пребори всяка тъга, преодолявайки по някакъв начин строгите физични закони, да стигне до надеждата за изцеление и да роди самото бъдеще. Мога дори да кажа, че тази история е красива и деликатна, споделена с онова невидимо чувство, което ни позволява да живеем въпреки преживените трагедии. Един ден бедствието ни изправя пред почти непреодолима преграда, съблича цялата ни защитна броня и ни подхвърля като ненужен отпадък. Какъв е начинът да говориш за това? Каква сила е необходима, за да възроди наново живота и да пренастрои прекършената психика?
Какъв е пределът на човечеството? А на човешкото? Продължението на 
Когато става въпрос за детска книга, няма по-добър избор от забавлението. Кажи на някой хлапак, че трябва да е вечно сериозен и прилежен, и ще избереш най-лошия съвет. Затова я има г-ца Шарлот: наглед странна, учудващо добронамерена и с шантави идеи. Но веднага си спомни за някой учител злобар, който никога не е доволен от постигнатото. По-добре да си усмихнат и деен, отколкото да оправдаваш за собствените си неволи, търсейки вината в другите. Доминик Демерс знае много добре каква е целта на този урок, затова си има за поддръжка една г-ца Шарлот. След като прословутата възрастна госпожица си поигра на учителка и библиотекарка, е време да покаже и футболни умения. „Новата футболна треньорка“ („Прозорец“, 2019, с превод на Анета Панталеева) е забавна и практична книга, ако говорим за разни наставления, които да направят хлапаците мислещи и съобразителни. 
Когато апокалипсисът е неизбежен, настава времето за равносметка. Обикновено всички знаят какво може да се случи, ако важен ресурс е на изчерпване, но съвсем малко хора ги е грижа за това. Докато не стане прекалено късно. След това оцеляват най-издръжливите. Когато чета антиутопии, през главата ми минават какви ли не сценарии и варианти, но остава и една горчилка – че нещата са пределно сериозни, а мислещите хора са малцинство. Започвам по този начин, защото настоящата книга ми се стори доста реалистична, макар да е определена като поредната антиутопия за тийнейджъри. Никъде не видях заигравка с нещо, което да ме наведе към мисълта, че нещата се „разкрасяват“, за да бъде по-интересно. Може би затова и не бих казал, че е „интригуваща“ или „допадна ми“. „Нито капка вода“ („Прозорец“, 2019, с превод на Ирина Манушева) обаче доставя онова усещане за безвъзвратност, което всички искаме да има в една антиутопия. 
Може би няма по-позитивно заглавие за тази книга от това на корицата, но като съдържание тя може да разкаже нещо много повече, доста по-проникновено, отколкото би очаквал един читател. Всъщност съм изумен, че тази история остава някак скрита от тях, въпреки доброто представяне на задната корица. Просто не посмях да я отмина току-така и бях възнаграден богато. „Историята на една чудесна любов“ („Прозорец“, 2017, с превод на Йорданка Пенкова) е покъртителен разказ, изобразяващ една гротескна картина на живота от началото на 19 век, когато все още се ширят масово закостенелите разбирания, въпреки прогреса в науката и мисленето. 
И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории. 
Не е толкова трудно да харесаш забавна книга, още повече когато е предназначена за хлапета с буйно въображение. Ако и авторът е запознат достатъчно с постоянните им приключенски апетити, резултатът е налице. Доста хилеж хвърлих покрай 
Почти всяка детска книжка е много веселяшка. То си е направо задължително. Доминик Демерс явно знае, че нещата ще се получат доста по-добре, ако се внесе и малко чудатост, освен класически пакости от някакви си деветгодишни. Затова героят в тази книжка не е разказващото момиче, а новата учителка, която разбунва въображението на учениците със странното си поведение. В „S.O.S. Нова учителка“ („Прозорец“, 2017, с превод на Анета Пантелеева) стожер на бунта е не кой да е друг, а възрастната госпожица Шарлот, с нейната особена методика за обучение. 
Книжен Петър 