Човешките истории на емигранта
Хубавото на списание „GRANTA България“ („Жанет 45“, 2015) е в богатото съдържание и разнообразието от автори, макар всеки брой да има своя тема (освен „GRANTA България 4“, чиято тема е „Без тема“). Изумително е през колко гледни точки може да премине човек чрез само едно книжно тяло. Продължавам да смятам списанието за верен помощник, когато ми е трудно да си намирам добре пишещи автори на проза. За съжаление нямам необходимата закалка да пиша и за поезията, но с удоволствие изчитам и тази част. Все пак има доста колеги, които ѝ обръщат по-специално внимание. Ако не знаете за тях, добре ще е да инспектирате солидното количество блогове. Мненията на пишещите ревюта четящи са важни, ако търсите насоки в литературата. А ще е хубаво да надниквате от време на време в „GRANTA България“, защото съдържа и текстове на малко известни у нас автори и потенциални бъдещи любимци. Списанието си има характер и това се вижда отдалеч. Има още
„Силата на разума“ („МаК“, 2008, с превод от английски на Огнян Дъскарев). Интересно заглавие, нали? Европа е свободна. Европа държи да е свободна. Европа държи целият свят да прегърне идеята за демокрацията и е солидарна към онези, които още не са я разбрали и почувствали. Европа е пристан за всички, които искат да са свободни. Този малък континент притежава хилядолетна история, която е събрала в себе си и мъка, и радост, и разум. Последното е резултат от спечелените битки с многобройните древни богове, опустошителните войни и нелеката борба с болестите. Европа е победител. Днес Европа е модерна и се радва на постигнатото през годините. 
„Granta България“ се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения – романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой. 
Книжен Петър 