„Моят малък черен опит“ на Нина Вахаб

Дестинация Ангола

   Невероятно как човек може да попадне на любопитна книга, за която изобщо не е чувал, въпреки че, едва ли не, живее сред книги. „Моят малък черен опит“ („No Comment Group“, 2014) се оказа едно малко съкровище, гореща препоръка от добра приятелка. Първоначалната ми нагласа беше за тъжно четиво, предвид корицата и не добре интерпретираното заглавие. Всъщност видът ѝ съвсем целенасочено препраща към Черния континент, Африка, и по точно Ангола, държава, за която не съм чувал нищо друго, освен че е сцена на военен конфликт за продължителен период от време. Документалните филми бяха красноречиви, но пък зад тази тежка съдба стои нещо, което може да бъде предадено единствено чрез пътепис от човек, опознаващ страната за първи път. 

„Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън

Елза, която стана легенда

   Една по една започнаха да се появяват книгите от детството ми. Новите издания отново ме върнаха в онези години, когато пътешествията на мисълта притежаваха наистина силна магия и нищо не можеше да ме откъсне от поредното приключение. За някои вече писах в блога, за други ще пиша след поредното препрочитане. По онова време претърсвах библиотеките и четях ненаситно какво ли не. Тогава попаднах на Джой Адамсън и нейните книги за дивата природа и, разбира се, бях неудържимо привлечен от тези реални истории. 

„Древният път на чая“ на Джеф Фучс

Пътешествие в древността и традициите

   От доста време не съм зачитал пътепис. Винаги съм усещал тези книги като приказки, пътуване към неизвестността. „Древният път на чая“ („Вакон“, 2015, с превод на Таня Виронова) се оказа истинско приключение, изпълнено с аромати, спокойствие и ледена красота от хоризонт до хоризонт сред планински вериги и тесни пътеки. Това не е книга за дребното пакетче чай, което потапяме в гореща вода, а за истинският древен чай, отгледан в провинция Юннан и древният път, по който той достига до истинските му ценители от Китай, Тибет, Непал и Индия.