Болестта и ранимите
„GRANTA България“ става все по значимо за мен списание за литература. Колкото повече разлиствам страниците му, толкова повече се убеждавам, че в него има доста повече, отколкото в множество популярни романи. Темата в този брой ме накара да изчакам с почитането му. Дори имаше период, в който не ми се пишеше за него. Болестта е мерило за пригодност към живот. Хората, чиито тела са „наказани“ от генетичната си предразположеност към определени заболявания, се борят с нея и се опитват да живеят с мисълта, че надежда за излекуване винаги съществува. Болестта е травма и на духа, когато е нелечима към този момент. Има още
„Granta България“ се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения – романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой. 
Книжен Петър 