„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки. 

„Библиотеката на душите“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 3) на Рансъм Ригс

Краят на историята навлиза в мрака

   Все още не мога да се нарадвам в какви хубави издания се продават у нас книгите от трилогията на Рансъм Ригс. Виждал съм издания с меки корици, но те бледнеят пред нашите. Както при „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ и „Градът на гладните“, тук също има завидно количество странни фотографии, които дават визуална представа за места, герои и всичко останало. Освен това първата книга се сдоби с екранизация. Мен лично ми е интересно как ще се получи на голям екран третата книга – „Библиотеката на душите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиян Стойнов), заради мрачните краски, с които е обградена. 

„Градът на гладните“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 2) на Рансъм Ригс

   Историята на чудатите деца продължава

   За пореден път се удивлявам на чудното издание с необичайни ретро снимки и твърди корици. Още при досега с първата книга („Домът на мис Перигрин за чудати деца“) ми стана ясно, че оформлението е не само голяма атракция, но и е напълно в реда на нещата, при положение, че историята вътре е разказана с усет към приказното и обогатява жанра по неповторим начин. „Градът на гладните“ („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов) е директно продължение, което обаче сменя рязко трактовката още в самото начало и дори тийнейджърите биха казали, че са пораснали за нея. Симпатичната групичка чудати деца сякаш напълно забравят, че са живели по стотина години и след напускането на острова възвръщат невинността си и страхът от непознатото.

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ (книга 1) на Рансъм Ригс

   Странната история за чудатите деца

   Изобщо не се чудих дали искам да прочета тази книга. Не ме привлече нито авторът, нито словосъчетанието „световен бестселър“, а любопитно изглеждащата твърда корица и обещанието да намеря вътре особени стари снимки, които визуализират част от съдържанието. Магията подейства и книгата се озова при мен. Освен това прави добро впечатление, че е шита и листата вътре са с подходящата дебелина, за да е абсолютно пълно удоволствието от четенето. Самата ѝ здравина дава гаранция, че ще си остане в същия вид и при многократно четене. Има грешки в текста, които като брой са над минимума, но се търпят. Просто хванете в ръка тази книга и почувствайте въздействието ѝ. Съвсем отделно е какво може да намерите вътре. А историята е притегателна и заслужава внимание от по-младата гвардия четящи. Аз не съм тийнейджър, но това не ми попречи да видя достойнствата ѝ. „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ („Бард“, 2014, с превод на Елика Рафи) може лесно да се превърне в любима книга, стига Рансъм Ригс да предложи и силно продължение. Очаква се филм на Тим Бъртън през 2016 година, тъй че статичните фотографии вътре може да оживеят.