„GRANTA България 6: Отвъд болестта“ – списание за нова литература

Болестта и ранимите

   „GRANTA България“ става все по значимо за мен списание за литература. Колкото повече разлиствам страниците му, толкова повече се убеждавам, че в него има доста повече, отколкото в множество популярни романи. Темата в този брой ме накара да изчакам с почитането му. Дори имаше период, в който не ми се пишеше за него. Болестта е мерило за пригодност към живот. Хората, чиито тела са „наказани“ от генетичната си предразположеност към определени заболявания, се борят с нея и се опитват да живеят с мисълта, че надежда за излекуване винаги съществува. Болестта е травма и на духа, когато е нелечима към този момент. 

„GRANTA България 5: Емигранта“ – списание за нова литература

Човешките истории на емигранта

   Хубавото на списание „GRANTA България“ („Жанет 45“, 2015) е в богатото съдържание и разнообразието от автори, макар всеки брой да има своя тема (освен „GRANTA България 4“, чиято тема е „Без тема“). Изумително е през колко гледни точки може да премине човек чрез само едно книжно тяло. Продължавам да смятам списанието за верен помощник, когато ми е трудно да си намирам добре пишещи автори на проза. За съжаление нямам необходимата закалка да пиша и за поезията, но с удоволствие изчитам и тази част. Все пак има доста колеги, които ѝ обръщат по-специално внимание. Ако не знаете за тях, добре ще е да инспектирате солидното количество блогове. Мненията на пишещите ревюта четящи са важни, ако търсите насоки в литературата. А ще е хубаво да надниквате от време на време в „GRANTA България“, защото съдържа и текстове на малко известни у нас автори и потенциални бъдещи любимци. Списанието си има характер и това се вижда отдалеч. 

„GRANTA България 4: Без тема“ – списание за нова литература

 Ползотворна среща на българската и световната литература

   „Granta България“ се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения – романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой.