Детство мое
Сборници като този излизат само с голяма любов, защото съдържат много повече от някакви букви и думи. „Детство“ („Изток-Запад“, 2016) е колекция от специално подбрани тематични разкази, носещи духа на детската душа, предизвикващи онази невинна и жизнерадостна усмивка, която може да се види изключително рядко напоследък. Тези разкази имат мисия – да спечелят сърцата ни за една благородна кауза. Трийсет и четирима автори си дават среща на тези страници, за да ни напомнят за невинните години на детството, изпълнени с игри, вълшебства и щастие. Ако има нещо, което да осмисля живота повече, то със сигурност се нарича детство – дузината години от първите стъпки до осъзнаването, че вече си отговорен за действията си. Има още
За новата книга на Стефан Стефанов чух преди няколко месеца и неусетно се настроих доста позитивно към нея още преди излизането ѝ. Очакването свърши, но мина още време, в което се появиха първите позитивни коментари. Не знам дали беше добре да се настройвам предварително, но със сигурност знам какво получих след прочитането. Стефанов е смел и колоритен в изказа си и не оставя празни места за празни разсъждения. „Край до край“ („Колибри“, 2015) съдържа една добре балансирана проза, която лесно преминава границите на оптималното за България красноречие и избор на теми. Тук може да съм нескромен, обаче си мечтая за поне десетина автори като него, които да запълват всяка година нуждаещата се от „отворковци“ (в съвсем положителен смисъл го казвам!) литературна сцена. Но да видим какво е забъркал пича.
Книжен Петър 