„Кутията на Гуенди“ на Стивън Кинг и Ричард Чизмар

Една кутия държи съдбата в тъмната си паст

1-208558_b   Хубаво е, че Стивън Кинг винаги има какво да каже с всяка следваща своя книга, макар понякога рецептата да включва нетипичен продукт или подправките да не са в достатъчно количество. Не всичко в творчеството му може да се приеме за чиста монета, но ако имаш време да се настроиш на неговата вълна, ще разбереш как са се родили идеите и защо са написани произведенията. Тази новела не е изцяло негова, но може лесно да се вмъкне някъде между многобройните му къси произведения, които запълват празнините покрай големите му романи.  Има още

Advertisements

„Гняв“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

Гневът е натрапник, който обичаш

1-13456765432   Когато се съмняваш дали ще си истинският Стивън Кинг, можеш да се облечеш в кожата на Ричард Бакман. Каквито и мисли да са блуждаели в главата на младия тогава автор, Бакман се представя пред публиката с цели седем романа, като четири от тях се появяват преди някой да разбере, че това е псевдоним на вече известния Крал на ужаса. И наистина в тези ранни негови романи, добре редактирани преди да се появят на бял свят години след написването им, личи необработения още стил и крехката сюжетна основа. Но ако трябва да сме честни, в тях има една младежка разкрепостеност, която привлича читателите и те са склонни да ги обявят за едни от най-интригуващите в творчеството му.  Има още

„Сияние“ на Стивън Кинг

Кошмарна среща с паранормалното

1-196831_b   През 1974 година Стивън Кинг се събужда от кошмарен сън, навестил го в един хотел, в който били отседнали той и съпругата му. В съня тригодишния му син бягал из коридорите от един оживял пожарникарски маркуч. Както често се случва с един писател, нуждаещ се от вдъхновение, за да плаши хората, Кинг осъзнал, че може да развие идеята и написал „Сияние“ („Ибис“, 2015, с превод на Надя Баева) – един от емблематичните си ранни романи, с който направил широка крачка в кариерата си на автор на ужаси. Но за разлика от предишните му книги („Кери“ и „Сейлъм’с Лот“), тук кошмарите от действителността и въображението се сливат, „тероризирани“ от спомени и неправилно взети решения.  Има още

„Сейлъм’с Лот“ на Стивън Кинг

Обикновено градче привлича злото

1-176451_b   През 1972 година Стивън Кинг започва да пише роман за градче, обсебено от странни пришълци, които се нанасят в Марстъновия дом – сграда със страховита история, попила страха на всички жители. Наоколо продължават да се носят слухове и легенди за мрачните ѝ тайни, но животът в провинциалното градче си тече безметежно и никой не предполага какво ще се случи съвсем скоро. По това време „Кери“ е неосъществена мечта, която три години по-късно ще разчисти пътя на „Сейлъм’с Лот“ („Бард“, 2013, с превод на Любомир Николов) към американските читатели.  Има още

„Кери“ на Стивън Кинг

Балът на изкуплението

1-192623_b   Как щеше да се развие жанрът хорър без Стивън Кинг? Това е въпросът, който си задавам от доста години. В началото на 70-те години на миналия век един затруднен финансово учител по английска литература се опитва да спечели някой долар, пишейки страшни истории. Това е правил още от малък, това иска да прави и в бъдеще. Успял е да публикува куп разкази за известни списания, но големият удар се крие в романа. Вече има няколко опита в тази насока, но все нещо не се получава. Дори „Кери“ е захвърлен в пристъп на безпомощност. Тук се намесва съпругата му, която го насърчава да продължи, съзнавайки колко е важно това за Кинг, а и за младото семейство, което постепенно увеличава членовете си. „Кери“ е завършен, а Кинг очаква присъдата.  Има още