„Белязани лебеди“ на Елена Павлова

Сборник от мрак и мистерии

 1-245876543-001  От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо.  Има още

Advertisements

„Хари Потър и философският камък“ на Дж. К. Роулинг

Хари Потър се запознава с „Хогуортс“

1-202006_b   Каква е причината да прочета първата книга за Хари Потър? Преди доста години станах свидетел на излизането ѝ, след което се заредиха и следващите книги, веднага приемани с все по-голяма еуфория. Изданията тръгваха към читателите в полунощ на предварително обявена дата и създаваха небивал ентусиазъм. Магия? Магията при мен дойде съвсем естествено преди няколко дни, но не чрез усилено убеждаване, а с усмивка. Стана въпрос за Хари и аз си припомних откъслеци от филмите по книгите. Знаех нещо, но, разбира се, в книгите нещата се случват по-естествено и коментарът ми би бил различен. Убеди ме искрената усмивка на почитател на поредицата.  Има още

„В дома на червея“ на Джордж Р. Р. Мартин

Съперничество под загиваща звезда

1-210923_b   Докато доста почитатели си чакат шестата книга от „Песен за огън и лед“, преводите на Джордж Р. Р. Мартин започнаха да растат прогресивно. Оказва се, че човекът може да се похвали със солидно творчество още преди да напише първата книга от най-харесваната си поредица. Набързо се появиха няколко от по-старите му произведения, едно от които е и „В дома на червея“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев). Докато се чудя още дали да подхващам солидните томове на огнено-ледената епопея, изчетох това-онова и не съжалявам, ама никак. Харесвам фантастични светове, особено тези, които едва връзват двата края някъде в космическото пространство.  Има още

„Приказка за синьото кълбо“ на Андри Снайр Магнасон

Приказен свят, населен с деца

1-156765432   Реших да прочета забавен детски роман, но се оказа същинска приказка, както посочва заглавието на книжката. Има си всичко: поука, приключение, вълшебство и… деца, които правят каквото си поискат. Колко родители могат да се уплашат от последното, се знае предварително, но пък историята далеч не иска да повдигне самочувствието на хлапетата. „Приказка за синьото кълбо“ („Ергон“, 2017, с превод на Айгир Сверисон) е сладка като захарен памук, затова поотрасналите деца ще се чувстват малко не на място сред страниците. Смисълът да се прочете и от тях обаче го има.  Има още

„Фалшивата брада на Дядо Коледа“ на Тери Пратчет

Забавни истории с Дядо Коледа, и не само

1-210932_b   И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории.  Има още

„Къщата без огледала“ на Мортен Санден

Образът на времето

1-165432-001   За Мортен Санден бях чувал все хубави неща и реших да прочета негова книга. Отначало си представях забавна детска книжка за тайнствена къща, в която се случват мистериозни неща, а няколко хлапета изживяват първите си страхове, пробудени от непознати явления. Като че има доста от това, но, като в криво огледало, събитията се пречупват през погледа на един много интересен персонаж, за когото времето на този свят почти е приключило. „Къщата без огледала“ („Ергон“, 2017, с превод на Диана Райкова) не е познатата призрачна история, макар да има такава атмосфера.  Има още

„Майстори на феи“ на Весела Фламбурари

Приключения в чудни страни

1-36661270   Чудесата нямат край, бих казал след затварянето на последната страница. Ако не сте чели книга на Весела Фламбурари, веднага да наваксате този пропуск! И не се обръщам само към децата. Световете в книгите ѝ са наистина вълшебни и нищо не ги ограничава. „Майстори на феи“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е детска книга, но ако човек се замисли, разбира, че е предназначена за всички читатели, без ограничение във възрастта. Мога да си представя широко отворените в почуда очи на хлапе, на което му четат книжката преди сън.  Има още

„Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ – книга 2), текст – Елена Павлова

Магия, богове и простосмъртни

1-23456654   Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“, едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи.  Има още

„Рейнско злато“ („Пръстенът на нибелунга – книга 1), текст – Елена Павлова

Богове, джуджета, великани и… злато, разбира се

1-1456732   Бях готов за това чудо, сътворено от добър екип професионалисти, но си е друго да разтворя книгата и да се убедя с очите си. Това уникално издание е първа книга от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, сътворено по либретото на Рихард Вагнер. Ако хвърлим поглед назад, четирите опери са видели бял свят между 1854 и 1874 г. Сюжетът е твърде познат на съвременните читатели, заради сериозните залитания на днешните автори към германо-скандинавската митология. Едно от хубавите неща тук е, че четирите книги сериозно биха заинтригували  и по-младата аудитория, заради магическите илюстрации на Петър Станимиров и приказния фон около митологичните герои.  Има още

„Од и ледените великани“ на Нийл Геймън

 Митологията – извор на необикновени приключения

1-153433   Не съм чел много от Геймън, но лесно ще запълня пропуските в най-скоро време. Харесвам приказните истории, особено придружените с красиви илюстрации, а  и мога спокойно да кажа, че илюстраторът Крис Ридъл се е справил прекрасно със задачата да достави на читателите наслаждението от още едно сетиво. Освен това съм впечатлен от българското издание, което ще допадне на хора от всякаква възраст – излишно е да казвам, че почитателите на Геймън не са само деца и всяка негова книга се приема добре от почти всички. „Од и ледените великани“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев) отново черпи вдъхновение от скандинавската митология, която дава изключително много на жанра фентъзи.  Има още

„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още

„Цветът на магията“ на Тери Пратчет

Костенурката А’Туин, слоновете Берилия, Тубул, Големия Т’Фон, Джеракийн и Светът на Диска

1-2465432   Има хора, които четат Пратчет за удоволствие, други вникват по-дълбоко в социалната и политическа обстановка в Света на Диска със сериозността на професори. Но е истина, че поредицата вълнува по вълшебен начин, недостижим за много автори на фентъзи. Защо ли? Защото Пратчет обръща всичко надолу с главата и хич не му пука за правилата. Аз съм склонен да чета подобни книги само за удоволствие и гледам да не налитам на „професорите по Света на Диска“. Разбира се, зад книгата се крие цяла една осмяна вселена, но вие кривите ли си душата, че не сте посветили живота си на всеки един детайл от някоя литературна мистификация?  Има още

„Земята под прицел“ на Ангел Брайт

Космически и магически битки в епична история

1-204479_b   Каквито и очаквания да имах към тази книга, нищо не би ме подготвило за историята, която се намира между тези две корици. Принципно обичам чистата научна фантастика и се плаша от внедряването на фентъзи елементи там, където те биха нарушили спокойното ми съзерцание към технологиите, подчинени на законите на физиката. Може би някоя хумористична история ще ме накара да се заинтригувам достатъчно и да приема нещата присърце, но тук нещата изглеждат прекалено сериозни. „Земята под прицел“ („Монт“, 2016) действително създава впечатлението за добре обмислен проект, чието изпълнение е доста трудоемка задача, макар Ангел Брайт да има знанията, необходими за възпроизвеждане на техническата част, която в случая заема доста голяма част от романа.  Има още

„Град на остриета“ на Робърт Джаксън Бенет

Отново под сянката на боговете

 1-2345677654  Мина доста време, откакто прочетох „Град на стълби“, но моментално си припомних всичко след първите страници на продължението. Всъщност не бих го нарекъл продължение, защото „Град на остриета“ („Бард“, 2016, с превод на Владимир Зарков) не започва оттам, откъдето свършва предната книга, пък макар и да следва правилната времева линия. Мястото на действие е напълно различно, но понеже вече знам достатъчно за сложно изградения свят на Бенет, лесно прескочих „изгубеното“ време и се настроих за нова порция божествени мистерии.  Има още

„Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък

Загадки, извънземни и таласъми за разкош

1-1765435   С удоволствие се върнах към една книга, която съм чел като хлапе. Новото издание на „Резерватът на таласъмите“ („Бард“, 2017, с превод на Живка Рудинска) ми дойде като истински подарък от прекрасните времена, когато тършувах из читалищните библиотеки за фантастични истории и ги поглъщах с нетърпението на малък изследовател на необикновеното. Така се зарадвах и на „Всичко живо е трева“, друга емблематична творба на Саймък. Хубаво е човек да си припомня от време на време фантастичните класики. Преиздаването им е просто задължително, макар и рисково, ако се вземат предвид условията на книжния пазар в момента.  Има още