Атракциони на ужасите
Измина почти година от прочита на поредната книжка от хитовата детска хорър поредица на Р. Л. Стайн. Не всички успяха да ме задоволят напълно, но и аз не се вмествам изцяло в читателската аудитория от хлапета. 🙂 Все пак имам поглед към жанра и с удоволствие прибавям от време на време по някое ново впечатление. Който не познава творчеството на Стайн, едва ли е наясно колко интересни и провокиращи въображението са неговите малки книжки. Когато ми падне, винаги препоръчвам по-страшнички книги, за да свикват младите със собствената си фантазия и да я развиват по удачен начин. Жива тренировка, както се казва. Пък и всяка книга носи по нещо ново и обогатява. Има още
Advertisements
Вече имам представа от стила на Емерсън и не се колебая дали да продължавам с тази веселяшка училищна история. В съвременната детска литература обикновено се срещат два основни елемента, които биха заинтригували хлапетата. Приключението и хуморът вървят ръка за ръка и са основната причина децата да посягат към книгите. Ако пък сюжетът се завърта около някое училище, вниманието няма как да не бъде привлечено. Поредицата 
Както и много други поредици, и тази се занимава с училищните неволи на подрастващите. И преди съм казвал, че ги смятам за един вид подготовка за живота такъв, какъвто ще се стовари върху крехките им плещи. „Задължителните“ произведения от световната класика могат да бъдат прочетени по всяко време и на всяка възраст, но нищо не може да замени съвременните детски книги, които често отговарят на най-трудните въпроси на хлапетата. По-добре да се научиш да разбираш съвременността, в която живееш, а след това да опознаеш миналото. Децата обичат да се индетифицират с героите, да виждат познати ситуации, от които си правят изводи, след като им се предложи подходящото решение на проблема. 
Четвъртата книжка – „Призрачната маска“ („Хермес“, 2017, с превод на Нина Руева) – вече е прочетена. За разлика от предишните, тук е описана една от най-страшните детски страхотии – да си грозен завинаги. 😛 Това е едно от стотиците притеснения и страхове на Карли Бет – дребничко момиче, което не харесва особено много чипия си нос и подскача при най-малкия повод, че и без достатъчно основателна причина. Разбира се, Стайн е написал хорър, а не тийн драма за конкуренцията на момичетата в училище. Карли си е съвсем нормална, но е… бъзла. 😀 Това го знаят всички и редовно го използват срещу нея. Книжката си е доста мрачна, защото минава под знака на Хелоуин. 
Не можах да устоя повече и награбих следващите две книжки от детската хорър поредица Goosebumps. Всъщност изобщо не се плаша от книжни страхове, още повече предназначени за деца, но се забавлявам доста, докато разгръщам страниците. Неизвестно колко деца за 25 години, откакто е започнала да излиза поредицата, са потръпвали от чудовищните създания на Стайн. Ужасийки без кръв, но убедително разказани! Вече се насладих на 
Легендарната поредица на Р. Л. Стайн продължава с напълно ново приключение, наситено с опасности и уплашени хлапета. Може би е късно за мен да се плаша от акули и октоподи, но пък с удоволствие отделям известно време на подобни книжки. Вече имах удоволствието да прочета 
Всяка детска история крие в себе си приключенски дух. Дали ще е свързана с училището или с излет в гората, винаги се случва нещо неочаквано, което да събуди заспалото въображение. Нинджи в училище? Може да звучи прекалено глупаво, но представете си пиратско нашествие в училище! Маркъс Емерсън не е открил Светия Граал в детската литература, но наистина си поставя за цел да позабавлява хлапетата, които обикновено бягат от книгите, за да вършат всякакви щуротии. Е, щуротиите вече са в самите книги, така че си трябва още само обикновено любопитство. 
Когато захванеш легендарна поредица, усещането е доста особено, предвид десетките милиони, които са я чели и харесали преди теб. Не оспорвам тези 400 милиона продадени копия, но за мен нещата опират само до моето лично мнение. Обожавам писатели, които се опитват да плашат децата, въпреки и без това напрегнатия им живот, докато разбират в какъв свят са попаднали. 😀 Дори и да съм надминал по възраст аудиторията на подобни книжки с три десетилетия, разбирам много добре какво е влиянието им сред хлапетата. 
Тъй или иначе трябваше да прочета и тази детска книжка, защото се въодушевих от постоянно прииждащите от този тип в книжарницата. Двете книжки за Кърпена глава (
Едно от нещата, които смятам в себе си за позитив е, че не ми е задължително да очаквам отзиви от някоя книга, за да се заинтересувам от нея. „Най-щастливото момиче на света“ („Хермес“, 2017, с превод на Павлина Миткова и Нина Руева) беше от онези, които разгръщах постоянно и се чудех дали попадам на трилър или на поредната история за клето момиче, „нападнато“ от миналото си – просто драма, наситена с женските символи на порастването и какви последствия има в настоящето. Отдавна се интересувам от женската гледна точка към някои проблеми и ми се искаше тази книга да разнообрази донякъде представите ми. 
Доста интересна ми беше реакцията, когато преполових книгата, а моминското парти, за което става дума тук, не престана да ме оставя с впечатлението, че подслушвам половин дузина неспокойни дами, говорещи си за интриги и личните си страсти. „В тъмната гора“ („Хермес“, 2016, с превод на Гриша Атанасов) започва тайнствено, но като че не стига много далеч. Честно казано ако попадна в компания на жени, които си обясняват една на друга битовите си проблеми, не бих издържал и десет минути. 😀 Този разговор има, разбира се, и тъмна страна. Рут Уеър не оставя съмнение, че нещо голямо се пече, въпреки отчайващия опит на героите да се харесат на страничните наблюдатели. Накрая задължително ще трябва да се намесят докторите и полицаите. 
Ако до преди прочитането на тази книга съм бил убеден, че Льогардиние пише само чиклити, то преполовяването на тази книга ме наведе на мисълта, че нещата стоят по съвсем друг начин. 
Първата книга на Арлидж –
„От утре започвам нов живот!“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Илиева Тошева) си е забавен чиклит, от която и страна да се погледне. Реших да я чета заради интересната корица и сюжета, който подсказва недвусмислено, че става въпрос за една щура млада жена и нейните опити да се опълчи на скучния си живот. Разбира се, очаквах и традиционните женски монолози и вайкания, типични за жанра, но все пак се захванах с нея и я изчетох с любопитство. Едва ли в бъдеще ще наблягам на подобна литература, но ми стана интересно заради самия автор, който е мъж, заел се с нелеката задача да се порови в женските работи. Е, прочетох я, тъй че е ред да си кажа мнението.