Обикновено градче привлича злото
През 1972 година Стивън Кинг започва да пише роман за градче, обсебено от странни пришълци, които се нанасят в Марстъновия дом – сграда със страховита история, попила страха на всички жители. Наоколо продължават да се носят слухове и легенди за мрачните ѝ тайни, но животът в провинциалното градче си тече безметежно и никой не предполага какво ще се случи съвсем скоро. По това време „Кери“ е неосъществена мечта, която три години по-късно ще разчисти пътя на „Сейлъм’с Лот“ („Бард“, 2013, с превод на Любомир Николов) към американските читатели. Има още
Е, това беше… Последната книжка за Кърпена глава е прочетена. Малкият и чудноват герой ми влезе сериозно в главата за няколко месеца, въпреки че би трябвало да му се радват само хлапетата. Когато видя страхотни детски истории, не ме свърта на едно място и веднага ги прочитам. В детската литература трудно може да се промъкне нещо недостойно за въображението на малките човеци, а понякога се появяват и истински попадения. Тази поредица от шест книжки е прекрасен пример, че страшните истории също могат да бъдат достойна част от хилядите вече наложили се като детска класика. Само аз си знам на какво приятно вълнение ме подложиха. 🙂 
С много ентусиазъм и респект се приближавам към последната шеста книжка от поредицата за героя от кръпки. Кърпена глава е първият и най-неуспешен експеримент на лудия професор Еразъм Еразмус, затова не е никакво чудовище, а просто съшита от парцали и непотребни части кукла, оживяла ненадейно в тъмното мазе на историята. За сметка на това му се налага да се справя с истински чудовища, превръщайки ги в мили и сладки чудовищенца, но не без помощта на саморъчно забърканите си отвари. Както той, така и те не са хора, затова ще им простим невежеството относно нашия вид. 
Четвъртата книжка – „Призрачната маска“ („Хермес“, 2017, с превод на Нина Руева) – вече е прочетена. За разлика от предишните, тук е описана една от най-страшните детски страхотии – да си грозен завинаги. 😛 Това е едно от стотиците притеснения и страхове на Карли Бет – дребничко момиче, което не харесва особено много чипия си нос и подскача при най-малкия повод, че и без достатъчно основателна причина. Разбира се, Стайн е написал хорър, а не тийн драма за конкуренцията на момичетата в училище. Карли си е съвсем нормална, но е… бъзла. 😀 Това го знаят всички и редовно го използват срещу нея. Книжката си е доста мрачна, защото минава под знака на Хелоуин. 
Не можах да устоя повече и награбих следващите две книжки от детската хорър поредица Goosebumps. Всъщност изобщо не се плаша от книжни страхове, още повече предназначени за деца, но се забавлявам доста, докато разгръщам страниците. Неизвестно колко деца за 25 години, откакто е започнала да излиза поредицата, са потръпвали от чудовищните създания на Стайн. Ужасийки без кръв, но убедително разказани! Вече се насладих на 
Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията. 
Легендарната поредица на Р. Л. Стайн продължава с напълно ново приключение, наситено с опасности и уплашени хлапета. Може би е късно за мен да се плаша от акули и октоподи, но пък с удоволствие отделям известно време на подобни книжки. Вече имах удоволствието да прочета 
Усещането ми за тази книга е противоречиво, защото по-скоро изпитвам страх от прочетеното, отколкото задоволство, че съм открил поредната добра книга, която бих препоръчал на всички читатели със здрави нерви. „Съседката“ („Artline“, 2016, с превод на Вихра Манова) е вдъхновена от реални събития, представата за които би накарала човек да настръхне и да си зададе куп неудобни въпроси. Тук чудовището не идва от друг свят, нито се е вселило в някой от героите. Ужасът не се крие в изтичащата от тялото кръв или страшната смърт. 
Когато захванеш легендарна поредица, усещането е доста особено, предвид десетките милиони, които са я чели и харесали преди теб. Не оспорвам тези 400 милиона продадени копия, но за мен нещата опират само до моето лично мнение. Обожавам писатели, които се опитват да плашат децата, въпреки и без това напрегнатия им живот, докато разбират в какъв свят са попаднали. 😀 Дори и да съм надминал по възраст аудиторията на подобни книжки с три десетилетия, разбирам много добре какво е влиянието им сред хлапетата. 
Вече може да се каже, че тази детска хорър поредица ми е легнала на сърце. От доста време чакам чудовищата от гардероба отново да се размърдат, както са го правили при почти всяко хлапе, готвещо се да заспи на загасена лампа. 😀 Сега не настръхвам, нито се обливам в пот, но за сметка на това попивам всяка думичка с нетърпението на гладно дете пред щанд с шоколадови лакомства. С първите две книжки – 
Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете. 
„…от онези приказки, които са много по-разбираеми в Градината, отколкото в истинския свят.“
За моя изненада, втората книжка за Кърпена глава се появи съвсем скоро след първата. Веднага я започнах, без да се туткам излишно. Малка проверка ми показа, че засега са написани шест истории за почтиживия (има защо да е една дума!) герой. А защо съм толкова ентусиазиран към тази детска поредица? Ако не сте хвърлили око на първото ревю (
Преди няколко дни мярнах тази книжка на рафта в книжарницата и веднага я отгърнах. Детска книжка със странно заглавие! Значи не мога да я пропусна. 🙂 „Кърпена глава“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) със сигурност е предназначена за хлапета малко под 10 години, но започва невероятно забавно. Днес най-после я захванах сериозно и не след дълго бях готов с ревюто. Е как иначе, нали става въпрос за Кривогреблово и местния луд професор, който от малък сътворява чудовища в замъка „Гротеск“. Ако всички по-възрастни сме започнали с детската класика, то за днешните хлапета има далеч повече като избор, защото съвременните детски писатели не си поплюват много-много, нито се ограничават, когато се решат да позабавляват децата ни. 
Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия и съществува на много нива в литературата. 