„Гроб съм“ на Явор Цанев

Въображението на живота

  Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?

„Силвър и вампирите“ на Явор Цанев

Легендата на селото

 Време беше да прочета детска книга, но не каква да е. Следя Явор Цанев от години и вече имам доста солидно мнение за творческите му вдъхновения. Сред жанровите му сборници с разкази се промъкна една прекрасна история за млади читатели с игривото име „Злостории“, което ме наведе на мисълта, че ще чета „страшен“ детски роман. Подобни книги не са нещо необичайно у нас, но са написани от чужди автори. Явор може много неща в жанра хорър, но неговите истории носят и друго послание, така че една книга за деца няма да е просто експеримент, а нещо напълно естествено в творчески план. Така стигаме до „Силвър и вампирите“ („Гаяна“, 2020) – съвременна приключенска мистерия с дъх на хорър и отглас от легендите. Самото заглавие препраща към много ясна тема, но всъщност нещата са малко по-различни. Герой е една съвсем реална котка, която ще се превърне в ловец и защитник от приказния свят, където сънищата са тревожни и от време на време злото набира сили да върши своите пъклени дела. Ако хлапетата имат достатъчно смелост и приключенски дух, могат да се насладят на тази прекрасна история.

„Злостории“ на Явор Цанев

Страх, тайни и смелост

   Винаги с особено удоволствие чета всеки жанров сборник на Явор Цанев, още от времето, когато беше по-скоро скрит от широката публика. Постепенно осъзнах, че колкото повече негови произведения изчитам, толкова повече ме обсебват претворените му на хартия идеи. Не беше трудно да откривам ценното в тях, макар и обгърнато от мистерии и хорър елементи, нещо трудно възприемчиво от много хора. Явно в света на книгите му за възрастни всичко тече по мед и масло, така че една детска книга би била като диамант сред останалите. Този път дори имаме кратък роман, добре структуриран и увличащ, точно както би го харесало едно хлапе. „Злостории“ („Upper earth books / Горната земя“, 2018) е изключително богат и пълен с изненади. 

„Писъци“ – антология, множество автори

Хорър писъци за всеки вкус

   Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра. 

„HOME, SWEET HOME!“ на Явор Цанев

Чужди светове

   Измина известно време от четенето на последния сборник с разкази на Явор Цанев, но пък прочетох още доста хубави разкази на български автори. „HOME, SWEET HOME!“ („Гаяна“, 2015) е пъстра палитра от фантастични и фентъзи разкази, които ме изненадаха приятно с пъстротата на идеите си, макар че доста от тях имат повтаряща се тема – пришълците и чуждоземците. Досега от Явор Цанев съм чел основно хорър и чат-пат по някой разказ от друг жанр. Няма как да не похваля предишните му три сборника, прочетени от мен – „Слънчогледите“, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Което си е хубаво, няма как да му кажеш нещо друго. А от този сборник си харесах почти половината разкази, а част от останалите ми направиха силно впечатление.

„Слънчогледите“ на Явор Цанев

   В полето на ужасите

   Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през „Вино за мъртвите“ и „Странноприемницата“ и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В „Слънчогледите“ („Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази:

„Странноприемницата“ на Явор Цанев

   Краткият път към страха

   Втората среща с разказите на Явор Цанев мина добре и съм страшно развълнуван. В „Странноприемницата“ („Гаяна“, 2013) са събрани по-ранни разкази, които са любопитни с това, че показват как се е оформила писателската мисъл на автора. Сигурно някои от тях са претърпели лека козметична редакция, но като цяло се усеща онази изначална среща с непознатото и търсенето на пролуки към човешкото подсъзнание. Палитрата е богата и пълна с чудесни примери как непознатото обсебва човешкото и по какъв начин ужасът разстройва психиката, довеждайки до любопитни трансформации. За разлика от сборника „Вино за мъртвите“, тук изпъкват и няколко разказа, които са по-скоро допълващи и явно са включени поради някаква сантиментална причина (такова ми е усещането).  Няма да ги обявявам тук, за да не ги пропускат с лека ръка следващите читатели на сборника.

„Вино за мъртвите“ на Явор Цанев

 Да се взреш в детайла и да преминеш отвъд

   Странно се почувствах, когато затворих и последната страница на „Вино за мъртвите“ („Гаяна“, 2013). Прочел съм хиляди разкази и все още не мога да си отговоря на един въпрос: защо разказите ми се струват толкова привлекателни като литературен жанр? Кратките текстове се четат бързо и често се загубват сред дебелите томове на паметта. Ако след време направиш „ревизия“ на мозъчните рафтове, опитвайки се да си спомниш някой разказ, се появяват дребни откъслеци, части от картини и недовършени изречения. Това е съвсем естествено и рядко някой може да подреди напълно цялостната конструкция на определено литературно произведение. Явор Цанев работи именно с такива откъслеци – разкъсана реалност, която почти никой не може да подреди и систематизира.