„Краят на октомври“ на Лорънс Райт

Изпитание пред човечеството

   Малко особено се чувствам, когато чета медицински трилър за пандемия по време на пандемия. Самата книга никак не напомня на настоящата действителност, но достатъчно добре резюмира възможните сценарии и прави ретроспекция на потушаването на отминали и почти забравени болести, свързани с вирусна и бактериална инфекция. Естествено, това е роман и води читателя в чисто литературни хипотези, дори крайности като прословутия свършек на света, когато започва да се разпада самата социална структура и предвидимото престава да играе своята роля. „Краят на октомври“ („Enthusiast“, 2020, с превод на Христо Димитров) обаче не е само вихрен екшън, мъртви тела и предупреждение за грешките, които можем да сътворим. Тук са намесени политика, религия, икономика и чисто човешкия фактор като основа на трагедията. Романът е и семейна драма, така че има какво да се случва на тези 480 страници. Не бих пропуснал и старанието на автора да събере достатъчно информация от медицински светила за целите на произведението си. Това е особено важно, ако искаш да напишеш нещо достатъчно въздействащо сред доста прочути класики със сюжет за пандемия.

„Вегетарианката“ на Хан Канг

Воля и представа

   Още докато четях, си представях това ревю като неясни думи, сплетени в дълги и помпозни изречения, просто защото изпитвах непреодолимото желание да търся усещания и смисъл във всичко представено. Романът е като притча за живота, творческите нагласи и интуитивното поведение на героите. Изведеният на преден план психологически проблем настройва читателя, но последващото развитие определено би могло да го стресира. Аз подходих с любопитство и избутах настрани личните си представи, отърсих се от сравненията, които определено бих направил, и се оставих в ръцете на Хан Канг. „Вегетарианката“ („Enthusiast“, 2020, с превод на Цветомира Векова) носи онази екзотика, която трудно се осмисля из нашите ширини. Думата е „натрапчиво“. Натрапчиви са желанията, отношенията, решенията и най-вече подходът, чрез който са представени. Но това не е причина да избягаме и да се сгушим в собствената си пределно ясна реалност. Това е трансформация на тялото и духа, на волята и представата, които съществуват в нас и просто трябва да бъдат осмислени. Така че темите в романа са общовалидни навсякъде: усещането за свобода на духа и идеите, насилието над личността, преекспонирането на наложените табута.

„Жирафът, пеликанът и аз“ на Роалд Дал

Мечтата на Били и колоритните животни

   Лесно се навих за още една книга на Роалд Дал след „Костенурке, костенурке“. Предната си беше направо миниатюрна, но с приятна и почти естествена атмосфера. Хлапаците в началните класове със сигурност знаят какво е да те обичат и предполагам, че малката измама-фокус на господин Хопи няма да ги накара да станат по-големи лъжльовци, отколкото им позволява детското въображение. В „Жирафът, пеликанът и аз“ („Enthusiast“, 2011, с превод на Катя Перчинкова) няма измами, нито фокуси, но пък го има Били, който мечтае бившата „Шекерджийница“ да стане една прекрасна сладкарница. Като се има предвид, че детските мечти са твърде истински, за да не се случват по кое да е време, можем да бъдем спокойни в този случай. 

„Костенурке, костенурке“ на Роалд Дал

Въжделенията на господин Хопи

   Ако има нещо по-хубаво от това възрастен човек да чете, то е да чете и детски книги. Това, разбира се, си е личен избор, но за мен наистина е добро решение, още повече че същия възрастен човек със сигурност е чел детски книги, но преди да стане възрастен. Нали? 🙂 Ето че отново ме засърбяха ръцете да прочета детска книжка, че и да пиша за нея на всичко отгоре. „Костенурке, костенурке“ („Enthusiast“, 2010) изглежда повече от добре, а и е на Роалд Дал. Това е достатъчен повод да я прелистя. Тук ми се иска да похваля Куентин Блейк за симпатично грозноватите илюстрации, които дотолкова контрастират със съвременните, че ми изглеждат направо милички. 

„Сексът и комунизмът 2“ на Милена Фучеджиева

   Непреодолимите граници на свободата

   Дочаках и втората книга на Милена Фучеджиева, появила се точно година след първата („Сексът и комунизмът“) и на същата емблематична дата – 10 ноември. Историята на Лола получи логичното си продължение, което отново възбуди любопитството ми и ме накара да присъствам на премиерата, да чуя от първо лице определени факти и да послушам откъс, прочетен от актрисата Койна Русева. За мен е приятна изненада, че „Сексът и комунизмът 2“ („Ентусиаст“, 2015) не само продължава някои линии от първата книга, а и стремително навлиза в личното пространство на част от героите и я прави някак по-жива и въздействаща. Тук мислите на основните персонажи се чуват далеч по-ясно, наситени с драматизъм и проява на силни чувства. Вече е станало ясно кой за какво се бори и е време за разкриване на картите.

 

„Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева

 Сила, страх и шпиони в социалистическа България

 

   Няколко дни, след като прочетох „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева, странното впечатление, което остави в мен този роман, продължава с пълни сили да ме държи в неведение. Действието се развива през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, което си е достатъчна причина да се захвана с четенето му, все пак по това време съм бил хлапе. Какво ли м…а му е ставало, докато съм се учел да обичам Народна Република България? Ами каквото и да е ставало, то е било далечно и маловажно за мен тогава, без досег с живота на другарите от висшите кръгове. И да ви кажа честно, едва ли този роман може да ме спечели с умението си да скандализира. Вече стана ясно, че съм бил далеч от сексуалните щения на каките и батковците от онова време, но това не ми пречи да направя едно сравнение.