„Убийства в Декагона“ на Аяцуджи Юкито

Загадъчни убийства в класическа мистерия

1-203774_b   Не съм много наясно със спецификата на японските криминални романи, но ми беше любопитно да надникна в един или два. Първо беше „Зодиакалните убийства“ на Шимада Соджи, чрез който се запалих и реших да прочета поне още два, очакващи ме чинно на купчинката на непрочетените. „Убийства в Декагона“ („Millenium“, 2016, с превод на Маргарита Терзиева) далеч не е толкова мистериозен, но човек лесно „влиза“ в историята и се чувства като истински детектив, докато случаят се разнищва в течение на историята. Интересното тук е, че Юкито следва не коя да е сюжетна линия, а тази от „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Аз не съм ѝ голям почитател, затова първоначално настръхнах в очакване за нещо познато от десетки други криминалета. Страхът ми се оказа неоправдан, защото книгата се оказа със собствен специфичен стил, макар да клонеше по излъчване към старите кримки. Накрая словосъчетанието „Убийства на остров“ ми подейства като допинг и нямаше къде да бягам. 🙂 Освен това героите си имаха за псевдоними имената на известни автори в жанра.

   Книгата е разполовена в две сюжетни линии – едната проследява случващото се на острова, където се събира група любители на криминалните романи, за да почерпят вдъхновение от серийно убийство отпреди шест месеца, а другата ни запознава с бивши членове на същия клуб, които са въвлечени в случая и решават да разследват по своя инициатива. Това ме озадачи, но с развитието на действието, нещата взеха наистина да стават интересни. Юкито е измислил хитър начин да споделя с читателя късове информация, с които да го привлече в собствено разследване. Въпреки че започва малко сценарно и нагласено (явно така разбират японците разбулването на криминални загадки), отделните сцени се спояват доста добре.

   Аз съм от тези, които искат да им е по-лесно, когато става въпрос за чисто криминале. Може би затова чета предимно крими трилъри. Малко съм разсеян, така да се каже, ако нещата опират до зрънца информация, които трябва да се събират с внимание и прецизност, а не да се получават наготово. Но книгата върви доста гладко и последователно, затова и на мен ми беше приятно да съм в ролята на детектив. Направи ми впечатление, че действието се развива през 1986 година, затова и  участието на модерни компютърни технологии, които биха затруднили придаването на по-класически вид на романа. В една от сцените един от героите се учудва, че убиецът е ползвал компютър, а всъщност тези машинки не срещат често по това време, какво ли остава за лесен достъп. В Япония може и да е било така.

   „Убийства в Декагона“ се чете лесно и веднага грабва вниманието. Опростеният сценарий и липсата на „странични включвания“ ми се сториха доста удобни. И най-важното – може да хванете убиеца преди да сте прочели цялата книга. 😉

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книгоядец, Под моста, Аз чета

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s