„Тайната на Тутанкамон“ („Детективи с машина на времето“) на Фабиан Ленк

Египетска загадка

   Поредицата отново ни връща в Древен Египет, за да даде отговор на един въпрос на няколко хилядолетия. Най-известният фараон се оказва Тутанкамон, но не толкова заради управлението си, а защото през 1922 година археологът Хауърд Картър открива напълно запазената му гробница и се дава началото на упорит слух, че над нея тегне проклятие. Въпреки това сюжетите с негово участие са прекрасна възможност за хлапаците да се вълнуват за тайната около смъртта му. Фабиан Ленк чинно следва нишката на онова, което се знае, като дори дава на познатите ни герои известна свобода, за да направят своето разследване. „Тайната на Тутанкамон“ („Фют“, 2023, с превод на Ирена Патулова) си е истинско диво приключение с много опасности и непознати практики, след което следва сравнително богат речник на използваните понятия в книгата. Колкото по-отдалечено назад във времето е някое събитие, толкова по-екзотично ще изглежда на съвременните деца. Пък и Тутанкамон е бил само на 18 години и не би трябвало да мислят за него като за поредния странен чичко, живял не знам кога си много отдавна. 😃

„Магическият еликсир“ („Детективи с машина на времето“) на Фабиан Ленк

Ранно средновековие и тайни ръкописи

   Колкото по-назад в Историята се върне човек, толкова по-екзотично и необикновено става всичко. От Древен Египет, Древна Гърция и Рим, до Средновековието – все интересни места, ако човек има Стая на времето с хиляди врати, които водят до точно определена дата. Може би всеки хлапак си представя така нещата. Често се случва сухата теория да не постигне нищо особено в детските глави, така че едно магическо пътуване чрез някоя приключенска поредица като „Детективи с машина на времето“ може да направи това по лесен и атрактивен начин. Сега е време за ранното Средновековие, когато Карл Първи Велики е управлявал империя, а събитията са посели много загадки, достойни за бандата ни от любопитни хлапета. „Магическият еликсир“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) води до една типична мистерия през 805 година от новата ера. Радвам се, че Фабиан Ленк е намерил повод да разгледа една по-непозната част от Средновековието. Това приключение наистина си заслужава.

„Златото на Чингис хан“ („Детективи с машина на времето“) на Фабиан Ленк

В степите на Монголската империя

   Един писател трябва да бъде доста сговорчив с мнението на децата, когато описва приключения и иска да пробуди интерес към теми, засегнати и в учебните програми. Затова е съвсем логично да избере банда средностатистически хлапета, вълшебен начин да станат герои в исторически събития и, не на последно място, да могат да се развихрят както сами си могат, без сериозната намеса на родителите. Това изразява свободата на отделната личност и тества емоционалната интелигентност. В книгите хлапаците се разхождат насред сражения, комуникират с известни исторически личности, използват наличните предмети и живеят така, както го правят хората от съответното време. За да се случи това, си трябва една хитра машина на времето и привлекателна загадка за разрешаване. Фабиан Ленк е намерил достатъчно подходящи периоди от Историята, за да изглежда всичко като истинско приключение, без да се усеща натрапчивата сянка на възрастен, който бди за кървави стълкновения и липса на храна. „Детективи с машина на времето“ е чудесен избор едно дете да премине мислено през десетки изпитания и да засити естествената си нужда от знания. В „Златото на Чингис Хан“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) срещите са изпълнени с опасности, изискват стратегия и имат определена цел. Загадката си заслужава детското внимание.

„Тайнственият отмъстител“ („Детективи с машина на времето“) на Фабиан Ленк

Битки на Колизея в Рим

    „Детективи с машина на времето“ е приятна и развлекателна поредица за хлапета с приключенски дух, а също и за тези, които не намират особен смисъл в четенето и избягват да го правят извън традиционните задължителни препоръки от училище. Първата книга – „Заговор в Града на мъртвите“ – дава начален тласък към едно изумително пътешествие назад във времето, когато събитията са имали непосредствена значимост за бъдещето. Естествено, Фабиан Ленк се е подготвил с цяла кошница факти във всяка книга, което би повишило общата култура на децата, освен типичното за приключенските поредици гарантирано забавление. „Тайнственият отмъстител“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се насочва право в центъра на Римската империя по времето на Тит Флавий, който, макар да се къпе в славата на Император, намира не един враг пред портите на двореца си. Атракцията в случая е Колизея – място за битки и всякакви други зрелища. А тримата ни герои вече са четирима и готови да разконспирират поредния зложелател.

„Заговор в Града на мъртвите“ („Детективи с машина на времето“) на Фабиан Ленк

Разследване в двореца на Хатшепсут

   Стана традиция да захващам някоя детска поредица, която ми е направила впечатление. „Детективи с машина на времето“ си заслужава отделеното време, защото насочва младата аудитория към събития и личности, които са оставили следа в Историята и определено заличава онова така трудно за преодоляване задължение да се премине през четене на емблематични за съответния период произведения всяка година. С подобни поредици интересът би могъл да бъде възбуден и отдадените на забавление хлапаци да гледат с повече любопитство към далечни за тях събития и трудни за осмисляне културни различия. Миналото крие удивителни факти, но с тях трябва да се борави с по-особена гледна точка, затова едно приключение би свършило прекрасна работа. Фабиан Ленк пише с мисълта да предаде част от необходимите знания, без това да изглежда скучно. „Заговор в Града на мъртвите“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) ни отвежда в Древен Египет, когато фараон е удивителната Хатшепсут – най-известната жена, оставила ярка следа от тогавашната цивилизация. Но за да стигнем там, трябва да последваме тримата приятели от нашето време.

„Мистерия в Барселона“ („Детективи по неволя“, книга 9) на Бьорн Суртлан

Музеи или корида

   Пътешествията продължават, но въпросът е кога семейство Бергвик най-сетне ще си изкара една хубава почивка? В поредицата „Детективи по неволя“ това си е направо невъзможно, особено когато на линия са и техните неизменни мъчители. Но пък има ли хлапе, което да предпочита скуката, вместо да си спретне състезание с крадци на изкуство? Ето възможност малките читатели да си представят собствените си семейства в ролята на приключенци. Както изглежда, Суртлан все още има козове в ръцете си и предлага все нови и нови проблеми за мирни и добронамерени хора. 😃 „Мистерия в Барселона“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова), както в предните книги, също следва принципа за принудителна намеса в семейните ценности, не ще и дума. Трите деца вече имат солидно участие в този непрестанен екшън, но главната атракция се пада на Давид, нещо като екстремен изпит за придобиване на мъжественост, макар той да смята, че му е малко рано. Не казвам, че задължително трябва да се забърква в престъпление, за да натрупа необходимия опит, но по света се случват какви ли не произшествия. Книгата определено върви посока, достатъчно интригуваща за дете с излишък на потенциална енергия.

„Мистерия в Париж“ („Детективи по неволя“, книга 8) на Бьорн Суртлан

Пикасо и Дора Маар

   Детските криминалета са особено привлекателни на фона на хилядите приказки, така че едно поотраснало хлапе с удоволствие може да се потопи в историите за кражби и други престъпления, без да избяга от поуките. Поредици като „Детективи по неволя“ обаче имат и нещо повече в себе си, освен класическо разследване и арестуване на престъпници. Бьорн Суртлан запознава малките любопитковци с едни от най-известните градове на света и техните културни забележителности. Номерът в случая е, че разходката се превръща в истинско екшън приключение с кражби, отвличане, преследване и щури моменти с хубостниците от семейство Бергвик, тръгнали просто на почивка през една от ваканциите си. И освен това им се налага да спасяват произведения на изкуството, откраднати от местните музеи и галерии. Днешната „Мистерия в Париж“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) не е по-малко страховита и опасна макар да изглежда първоначално като разходка покрай Айфеловата кула, „Лувър“ и Център „Помпиду“. Суртлан знае много добре как се крадат картини на Пикасо, така че с удоволствие би споделил това с читателите си. 😃

„Мистерия в Лондон“ („Детективи по неволя“, книга 7) на Бьорн Суртлан

Пикасо, Матис и мошениците

   Доброто впечатление от „Детективи по неволя“ продължава да ме съпътства. Поредицата е приятно развличаща и няма дори намек, че написана с идеята да наложи контрол върху страшните сцени и добрия екшън. Само си спомнете какви приключенски истории четяха децата преди време. Бьорн Суртлан знае, че и днешните хлапаци биха захвърлили всичко, което ги кара да се чувстват подведени. Ако има престъпници, наистина е необходимо те да са страшни, гадни и лъжливи. Все пак трябва да си заслужат присъдите и затвора. А сега нека добавим и Лондон като място, подходящо за развъждане на крадци на изкуство. 😃 Пикасо и Матис са подходящи за целта. „Мистерия в Лондон“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) заслужава да се нарече една от най-атрактивните книги в поредицата, не само заради струпването на мошеници, а и защото изглежда, че децата заемат все повече основни роли от родителите си. Приятно откритие да младите читатели, нали? Пък и настоящата загадка стои зад дълго планиране и изобщо няма да бъде лесно за неспециалисти да открият правилната нишка.

„Мистерия в Осло“ („Детективи по неволя“, книга 6) на Бьорн Суртлан

И вкъщи не е безопасно

   Днешните хлапаци със сигурност има какво да четат, ако обичат криминални истории. У нас вече са издадени десетина подобни поредици, които доста успешно се справят с любопитството им и доставят необходимия заряд и приключения. Ако някой родител се притеснява, че повечето са „прекалено детски“, то успокоението идва от писатели като Бьорн Суртлан с неговите напрегнати криминални случаи. В „Детективи по неволя“ събитията са достатъчно сериозни, за да послужат за сценарий на някой екшън, като изключим разказвача, разбира се. В случая Давид е на 11 години и изживява всичко, което се случва със семейството му като всеки хлапак с развинтено въображение и често изобщо не му е весело. Да си герой трябва смелост и той добре разбира това. В „Мистерия в Осло“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) продължава сериозната гонитба с престъпници, но кой би си помислил, че ще се случи не в поредната екскурзия по света, а точно у дома, където всичко трябва да е спокойно и изпълнено с приятни моменти. Добре дошли вкъщи… т.е. в Осло, при семейството приключенци, които смятат дома си за крепост и знаят, че най-голямата заплаха е останала в Австралия, за да излежава дълга присъда.

„Мистерия в Сидни“ („Детективи по неволя“, книга 5) на Бьорн Суртлан

В ролята на затворници

   От предната книга си представях как Австралия ще се превърне в сцена на диво преследване и лов на престъпници. Норвежкото семейство Бергвиг все не може да си устрои една приятна ваканция, където и да отиде, и постоянно се среща с банда обирджии на изкуство. Закарайте куп хлапета в музей и се опитайте да ги привлечете към световноизвестните картини и скулптури. Логично е почти всички да си представят как скъпите предмети стават жертва на нагли крадци. Затова и в поредицата „Детективи по неволя“ няма толкова поводи за съзерцателно възхищение пред гениалните творби. Просто липсва време заради постоянно нахъсаните престъпници, които гледат да припечелят нещо на гърба на невинните ценители на изкуство. Да знаете обаче, че това няма общо с тълпите затворници, пропътували океана преди столетия, защото Австралия се е оказала чудесно и достатъчно отдалечено място да заточиш малко хора. „Мистерия в Сидни“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) несъмнено има с какво да се похвали в това отношение. Нашите герои не само не успяват да се насладят на екскурзията си, но и стават затворници на своите мъчители. Да видим…

„Мистерия в Ню Йорк“ („Детективи по неволя“, книга 4) на Бьорн Суртлан

Изкуство и престъпници

   Пътешествията са чудесно занимание за семейства със свободно време и дълги ваканции. Норвежкото семейство Бергвик вече е превърнало това приятно занимание в своя природа, макар постоянно да попада в неприятни ситуации. Когато мама е изкуствовед, а татко пише пътеводители, трите деца биха могли спокойно да използват времето си за приключения из цял свят. Поредицата „Детективи по неволя“ става все по-интересна, като се има предвид благородната инициатива на Бьорн Суртлан да запознае хлапаците с едни от най-известните места по света. Във Венеция всичко беше като на шега, в Луксор нещата станаха по сериозни, а в Ангкор дори трябваше да си спасяват живота. В Ню Йорк всичко би трябвало да е наред, ако не беше бандата крадци на Черния Стиг, която използва нашите познайници за тъмните си цели. С всяка книга поредицата става все по-напрегната и едва ли четящите хлапаци ще се отегчат от нея. „Мистерия в Ню Йорк“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) също не минава без екшън, кражба и… изненадани полицаи. Явно Суртлан обича адреналина и свойски приканва своите малки читатели също да изразходват малко от него. Да видим…

„Свещеният меч“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 6) на Алфред Бекер

Краят на света

   Неусетно стигнах до края и на тази поредица. Шест книги – шест вълнуващи криминални загадки от света по времето на Леонардо да Винчи. Какво по-хубаво за едно хлапе да се върне назад в Историята и да се потопи в тайнственото средновековие, заедно с някои популярни личности от онова време. Дори без модерните технологии, завзели неусетно съвременността ни, всеки би могъл да тества себе си с някакво приключение. Чудесен пример е онова момче, което чинно изследва природните закони и обмисля решения за бъдещия живот на човечеството като цяло. Ако питате мен, едно дете би разбрало много повече за света, ако се запознае с личностите, които са го изградили, за да можем впоследствие да се ползваме от по-лесния живот и да имаме време за „глупости“. 😃 Тук Леонардо е на десет и трябва да измине дълъг път, но точно неговото малко „аз“ би подтикнало някое дете да направи смелата крачка. Чудесната поредица завършва със „Свещеният меч“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) – приключение, в което мащабите стигат до… края на света. Е, от време на време все някой плаши хората с невиждани катаклизми, но през средновековието в основата на бедствието е така наречената душа. Ако сте внимателни и притежавате критично мислене, можете да усетите дали някой не се опитва да ви преметне. Питайте малкия Леонардо какво мисли по въпроса.

„Черната смърт“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 5) на Алфред Бекер

Чумата идва

   Явно е страшно вълнуващо да познаваш Леонардо да Винчи, особено като десетгодишно хлапе, защото около него все се случват интересни неща, като например дисекция на животни, изобретяване на странни машини и опасни изпитания. Поредицата с криминални загадки върви прекрасно, така че и най-придирчивото хлапе би я прочело докрай. Предпоследната книга също дава заявка за истинско приключение, не само заради различното време, но и мащабите. В „Черната смърт“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се запознаваме с епидемиите от чума, върлували през определени периоди, по-лоши дори от война, защото заличавали села и градове. Страховете на хората да не се заразят били толкова силни, че ги принуждавали да „потушават“ заразата с огън. Но това е детска книга и няма логика да е наистина прекалено страшна, затова Бекер е изградил от нея ново приключение, което стига чак до портите на великата Флоренция от времето на нашия герой. Не мога да кажа друго, освен че това е поредната добре развита история. Щом и аз се захласвам толкова много, значи говорим за нещо специално.

„Кражбата на водния знак“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 4) на Алфред Бекер

Леонардо и разбойниците

   Неусетно стигнах до края на четвъртата книга от поредицата „Криминалните загадки на Леонардо“ и бих казал, че никак не е скучно, когато имаме за герой един бъдещ гений. Не че и сега настоящото хлапе крие способностите си от света, макар реално да постигне славата години по-късно. „Кражбата на водния знак“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) със сигурност покачва нивото и се настанява в бизнес класата. Защо бизнес? Ако живееш близо до Медичите и банките им, лесно придобиваш представа за живата конкуренция на търговците в град като Флоренция. Дори проектираната от Леонардо прословута машина за въртене на печено месо би придобила значение в подобна среда. 😃 В тази книга напрежението видимо се покачва, като Бекер не спестява подробности относно мръсните номера и лошите намерения на престъпниците. Говорим за детска книга, но това не изключва истинското приключение, гарантирано от крадци, измамници и въоръжени с аркебузи страшни мъже. Какво по-хубаво като история за млади читатели?

„Тайната на алхимика“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 3) на Алфред Бекер

Загадката с винсентовото синьо

   Младежката история на Леонардо от Винчи трупа все повече доказателства, че става въпрос за онзи гений, когото всички познават по име и талант. Бекер съвсем явно подсказва какво би могло да е бъдещето на малкото момче в поредицата си. Годината е 1462-а и нещата за героя вървят по най-трудния начин, макар от ума му да излизат куп идеи за изобретения, които би трябвало да постигнат феноменален успех. Но пък Леонардо е още на десет и не е от богаташите на Флоренция, затова ще трябва да изчака по-зрелите си години и подходящите условия. Историята продължава с поредната криминална загадка, напълно в стила на времето си. „Тайната на алхимика“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) дава още насоки за живота по онова време, но и доставя нови герои и ново приключение. Хлапаците със сигурност ще се заинтригуват от тогавашните крадци и побойници. 😃 След първите две книги, тази ми се стори дори още по-интересна. Като включим художниците, алхимиците, благородните особи с властови амбиции и градската стража на Флоренция, някак завиждам на тези, които ще се изненадат приятно, ако се доверят на поредицата.