През времето и загадките
Макар още да не съм прочел всички книги на Галин Никифоров, започнах да усещам някакво особено вълнение и убеденост, че каквото и да напише, със сигурност ще ми хареса. Все пак подозирам, че съм се срещнал с три от най-добрите му романи и трябва да изчакам, за да оформя по-прецизно мнението си. „Фотографът“ и „Тяло под роклята“ се оказаха нещо наистина специално за мен. Не бях чел подобни книги от български автори и тихо се надявах „Лисицата“ („Сиела“, 2019) да ме убеди окончателно, че оттук нататък няма да пропускам нищо. Не става въпрос просто за удоволствието от поредния трилър или драма, защото обемът от информация, с която Никифоров борави, прави от разказаната история една особено притегателна и любопитна действителност, плод на ерудиция, подход към детайлите и образи, които не можеш да поставиш в рамка. Този роман дори оперира с цяла палитра от научни дисциплини: биология, медицина, химия, психология, история и дори различни изкуства и митология. Четенето магически се превръща в пътуване през загадъчни светове, характери и философски концепции. Не знам дали всеки би възприел това през моята гледна точка, но вярвам, че удоволствие действително ще има.