Капан за мутанти
Прекрасните впечатления започват да се трупат с всяка следваща книга. Основният персонаж е ярък образ, чиито характер и действия се вграждат особено добре насред хитро създадения колониален свят в не толкова далечното бъдеще. Вижда се някаква естествена логика в колаборацията от жанрове, без някой от тях да има отличително предимство, което носи след себе си чудесна атмосфера и предоставя десетки възможности за изграждане на любопитни сюжети. „Нюх“, „Бяс“ и „Стръв“ ми донесоха достатъчно приятни читателски емоции, за да очаквам с нетърпения следващите криминални загадки. Естествено е да кажа, че Минчев е самороден талант, който е склонен да съблазнява ума с нетрадиционното, смесено добре с познатото, но без да прекалява с почти досадните класически елементи в криминалните разследвания. „Мъст“ („Vision Books“, 2021) дори звучи още по-пленително на фона на предните книги. Бънк Ромеро вече е познат образ, със свои отличителни характеристики, което позволява на автора да дълбае спокойно в психологическата му настройка, да създава изненадващи обрати и да го тества чисто емоционално. И тук трудните моменти и опасностите ще се опитат да го съсипят. Но Бънк си е Бънк – вълколак с мисия.
В четвъртата книга отново имаме три обособени случая. Бънк Ромеро, приятелката му вещица и останалите мутанти с безпокойство следят сложната политическа обстановка в Унтерщат в очакване да се одобри жесток закон, поставящ различните в сложна и незавидна ситуация. А тя се нагнетява още заради откритите одрани трупове и всекидневните протести. Сред всичко това в града пристига трупата на „Цирка на сенките“, за да представи удивителните възможности на мутантите през публика. Точно тогава е открит труп и полицията се заема с разследването. Бънк определено е в позиция да помогне и не чака втора покана. Но тази смърт се оказва повече от странна, защото липсва оръжието, а заподозрените са прекалено явни. Минчев е приготвил доста изненади и, да си призная, наистина ме принуди да прекарвам през ума си какви ли не шантави версии за престъплението. Определено успя да ме изненада. Вторият случай пренася вълколака на друга планета, при роднините на вещицата. Тук видях по-скоро класически сюжет, но обогатен с достатъчно пикантни истории. В основата на всичко е завещание, от съдържанието на което произтичат любопитни изводи. Пренастройката е бърза, защото третият случай превръща обстановката в чиста проба хорър действителност, украсена със зловещи магии, скрити манипулации и много смърт. Съвсем резонно за този тип истории, разследването просто не може да мине само с търсене на виновник. Изненадата накрая е наистина внушителна.
Поредната книга е богата на събития и се откроява ярко на фона на цялата поредица. Чувствам се доста въодушевен от типичната за Минчев креативност в създаването на причудливи сюжети, включващи фантастична основа, фентъзи герои и своеобразна средновековна магия с нейните проклятия и тайнствени проявления. Идеята определено има мащаб и нищо чудно през годините да стане култова насред многобройните фентъзи светове, създадени от български автори през последните години. Естествено е да примирам от удоволствие, когато на купчинката ме очаква петата книга с типичното за поредицата заглавие – „Лов“. Минчев дори готви шеста, както стана ясно през последните месеци. Така или иначе вече съм почитател и вече трудно може да ме привлечете към някои широко известни чужди фентъзи поредици. Радвам се за автора и си чакам поредната доза магия.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 