Тайни от миналото
Измина доста време от четенето на предните книги от поредицата, но интересът и любопитството ми изобщо не са изчезнали, така че продължавам с поредната под номер четири. Рансъм Ригс се е постарал историята да не губи от набраната инерция и продължава с пълни сили. Макар аудиторията на поредицата да е предимно тийнейджърска, изпитвам истинско удоволствие да прелиствам добре оформените издания, пълни с причудливи стари фотографии, вградени в реалността на чудатите деца и зловещите им врагове. Според мен почти всеки любител на фентъзито може да си прекара чудесно в тази скрита вселена. Естествено е след толкова приключения, изпитания и опасности историята да попълни някои празнини, които да внесат нужната енергия за следващите книги. „Атлас на дните“ („Бард“, 2019, с превод на Юлиян Стойнов) събира всички участници за нови битки, но нещата са далеч по-сложни, отколкото всички са си представяли. Изненадата за мен е, че тук Ригс разкрива стари пластове, които променят до известна степен насоката. Е, впечатлен съм!
Джейкъб се завръща вкъщи, но го следва и цялата менажерия от чудати приятели, заедно с вездесъщата мис Перигрин. Моментът за почивка и анализи сякаш е на дневен ред, но тайните на дядо му започват да излизат наяве. Самият той още свиква с чудатите си възможности, но е ред да осмисли и миналото, втъкано в завещанието на отишлия си ловец и спасител. Макар погледът му да е отправен предимно към приятелката му Ема, възможността за нова мисия и разгадаването на нови мистерии не го оставя на спокойствие. Дали това е просто изпитание за издръжливост или съвсем реална спасителна операция, ще се разбере съвсем скоро. Пътят води до американските примки за чудати, които, изглежда, са се превърнали в гета, без имбрини и дори намек за познати правила. Наоколо няма вече много гадини и гладни, но това не пречи на конфликтите и борбата за власт. Ригс съвсем явно променя правилата, насоката на историята и самото бъдеще на чудатите. Утопията на времевите примки започва да се превръща в антиутопия.
Със спокойно и почти безметежно начало, постепенно книгата връща мрака на страховитите приключения от предната и дори ги надминава в идейно отношение. Странните персонажи са още по-странни, разкритите тайни са почти обсебващи, а светът на чудатите се е разширил неимоверно. На практика тийнейджърското фентъзи се превръща в подземен лабиринт без изход, все едно пътуваш с влакче на ужасите и няма обособена крайна спирка. Напрегнат сценарий, много изненади и обрати, наситена атмосфера, в която човек започва да се чувства ирационално. За разлика от други поредици, тук няма скучновати преходи към някакъв основен пик в действието. През нито един момент не се отегчих и напрегнато следях всичко случващо се. А историята продължава, защото има още две книги. Веднага се захващам.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Книжен Петър 