„Мъглата“ („Skeleton crew“) на Стивън Кинг

Малки и големи страхове

   Вероятно един роман е далеч по-въздействащ от куп разкази и новели в сборник. Стивън Кинг има доста романи и човек просто може да пропусне повечето му по-кратки произведения, без да си промени мнението. Дали? Самият автор има много убедителна причина да се четат разкази: „Мнозина са забравили истинската наслада от четенето на разкази. Но… разказът е като открадната целувка от непознат в мрака. Разбира се, това не е любовна връзка или брак, но понякога целувките са опияняващи, а мимолетността им само подсилва тяхната привлекателност.“ Аз обаче имам особена симпатия към разказите и тяхното мимолетно вълшебство. Понякога се случва шепа емблематични разкази да останат като еталон за майсторство, но от прочитането им човек може да не направи връзката, че тези по-къси творения са вечно блуждаещите хартиени корабчета по време на проливен дъжд, които крепят реалността на специалните случки и ярката им следа в паметта. Кинг просто не се отказва от малките вдъхновения и чинно следва всяка мистериозна следа. Далеч съм от мисълта, че всичките му разкази са достатъчно силни, но откритията за мен са твърде много, за да изоставя сборниците. „Мъглата“ („Плеяда“, 2014, с превод на Мария Парушева) съдържа творби, писани в продължение на осемнайсет години. Ако преровим чекмеджетата и компютъра на Кинг за този конкретен период, вероятно ще намерим твърде много писания, очакващи преработка, ново вдъхновение, или просто подходящо време. Кинг е от малкото съвременни автори, чиято официална библиография е разделена в три секции. Първата част съдържа всичко, намерило място в публикувани книги. Втората част е за всичките му публикувани по-кратки произведения, голяма част от които в списания, антологии и в Интернет. С течение на времето те стават част от сборниците, които познаваме. Третата част е за непубликувани романи и разкази, много от тях недовършени. С интерес изчетох информацията за тези „неродени“ отрочета, които се съхраняват в архиви и колекции.

„Целунат от Бога“ на Явор Цанев

В мъглите на странното и страховитото

   Все още изпитвам удоволствие да чета кратки истории, събрали в себе си тайнствени и непознати страни на човешкото въображение, понякога достатъчно причудливи, за да нарушат строго установения ред на нещата и човек да се почувства извън своя комфорт. Но точно тази разлика от обичайното носи едно неповторимо удоволствие. Магията бавно и неусетно пронизва като концентриран лъч своята книжна жертва и праща по дяволите почти предопределения на всеки жизнен цикъл. След вече доста на брой книги зад себе си, Явор Цанев се е превърнал за мен в нещо като пътеводна звезда, човекът с многото истории, които с радост споделя около огнището в центъра на поляна, оградена от безкрайна и тъмна гора, пълна с неизвестност. Много от разказите му са пример за поредната, но трудна задача да се открие път към мистерия, да се задават щекотливи въпроси и да се намерят задоволителни отговори. „Целунат от Бога“ („Изток-Запад“, 2018) е разнообразен и интригуващ сборник с 22 добре подбрани творби, насочени към специфична аудитория, но с потенциал да потърсят почитатели на различни жанрове. Общото между всички е настройката на духа и ума в непредвидени ситуации. Винаги има вероятност да се появи нещо непознато, което има възможността да разтърсва и променя.

„Историята на твоя живот и други разкази“ на Тед Чанг

Свят на наука и предразсъдъци

   Много често научната фантастика предлага достатъчно атрактивно технологично бъдеще, което насочва към решаване на актуални проблеми или се поставят на дневен ред нови, толкова изумителни и фундаментални, че писателят се превръща в един вид прорицател, способен да повлияе на целия свят. Такива хора са предимно учени, затворени в своите лаборатории и кабинети, далеч от човешката суета и стандарти. За разлика от тях писателите достигат до всички чрез произведенията си и всеки може да разгледа идеите от свой ъгъл. Тези книги са истинско откровение, защото подлагат читателите си на любопитен тест, свързан с психологията, философията, социологията и още куп елементи на съвременната цивилизация. Естествено е научната фантастика да провокира. Подобно чувство имах с трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Очакванията ми за „Историята на твоя живот и други разкази“ („Колибри“, 2022, с превод на Владимир Полеганов) бяха същите, макар преживяването да се оказа по-различно. При Тед Чанг човешката гледна точка е основополагаща и няма нужда от чужд разум (с изключение на един от разказите). Затова пък неговите разкази отварят широко портата на собственото ни съзнание и възприятия. Дали ще е с размерите на библейски щурм или в привидната тишина около мозъчните ни гънки, няма особено значение. Важна е нагласата на вида ни и позицията на човешкото като отражение на физическия свят и законите на природата.

„Гроб съм“ на Явор Цанев

Въображението на живота

  Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?

„Градът на статуите“ на Анна Гюрова

Тръпката на магическата реалност

 Осъзнавам, че тръпката от прочитането на втората книга на автор е далеч по-силна. Опознал съм стила, насладил съм се на достатъчно истории и съм подготвен за още. Вторите книги вече нямат брой, а идва и осъзнаването, че съм проявил усет и точно това е причината да се наслаждавам на прекрасните произведения. Определено Анна Гюрова влиза с гръм и трясък сред моите любимци и не бих се отказал да прочета още от нея. Спомням си вълнението от „Градът на скелетите“ – сборник, пълен с причудливи легенди и мистерии, от които струи жива магия и страх. Не по-различно е и при „Градът на статуите“ („Ерго“, 2021), макар че темите тук разширяват жанровете, пренареждайки посоките на реалността. „Прелестно!“, казвам си и потъвам в приказките и легендите, пресъздадени с усърдието и литературната страст на свежия ум. Този път сборникът е несистематизиран, но се усеща плавното преливане в темите, докато не стигнем до „тежката артилерия“ – въздългите разкази, напоени с причудлива фантазия. От деликатното и красивото, към мрака и неизвестността.

„Закърнели сетива“ на Дого Танкарт

Провокациите на живота

   Ако търся за четене български автори, се насочвам към смислени и провокативни сценарии, които създават специфична атмосфера. За щастие вече има достатъчно избор и не ми се налага да правя отстъпки пред себе си, за да запълня празнините. А изненади определено има. „Закърнели сетива“ („Lemur“, 2020) не е само провокативна, макар да изважда на показ проблеми, които се крият зад призрачните завеси на човешкото лицемерие и дори прекаленото самочувствие. Този сборник със седем разказа би бил истински приятна изненада за любителите на психологическите тестове и драмите на живота. Всъщност тук няма нито един необичаен сюжет. Изпитвам истински респект към автори, които умеят да намират „бъгове в системата“ и да разчепкват наглед банални ситуации. Изборът на персонажи също добавя много към качеството на разказите. Търсенето на драматизъм не е необичайно за мен, предвид книгите, които харесвам. И затова съм склонен да разнищвам всякакви проблеми от живия живот.

„Вдъхновенията на Артиста“ на Дамян Д. Рейнов

Из световете на изкуството, фантазията и страха

   Нямаше как да пропусна тази книга. Един ден просто я отворих и изчетох няколко откъса, поглаждайки красивата корица. Авторът е избрал псевдоним за първото си самостоятелно печатно творение, но това не е изненада, когато насреща стои творческа натура. Самите разкази са взели доста от различните изкуства, което създава около тях един своеобразен ореол, допълнителни внушения и скрит подтекст за ума на читателя. Дали са фантастични, мистериозни или страшни, те имат като обща основа вдъхновението. Преди всеки разказ стои цитат от известен писател, който задава темата и предоставя началния тласък – един вид почит към известния събрат по перо. Поне така ми изглежда на мен. „Вдъхновенията на Артиста“ („Lemur“, 2021) е поредното чудо, което чета от бандата на Horror Writers Club LAZARUS и няма начин да не подходя с внимание. През годините съм се наслаждавал на доста техни сборници и това винаги ме е изпълвало с енергиен заряд. Немалко чакат да им обърна внимание. Всъщност Рейнов не ми е непознат като автор, но е съвсем различно да се потопя в негова самостоятелна книга. Мога да поразсъждавам за мащаба на идеите, да свързвам сюжети, да проследявам линии. Но нека да видим самите разкази.

„Чудак, пропит от лунна светлина“ („Избрани произведения“, том 3) на Борис Априлов

Плаването продължава

   Четенето на Борис Априлов винаги ме е „отнасяло“ нанякъде – дали към морето, дали към закътани места и мисли, но винаги с усещането за пътешествие. Вече натрупах доста впечатления от творбите му за възрастни и чистосърдечно мога да кажа, че съм изпълнен с повече смисъл и позитиви. Не мога да опиша много от насъбраното в главата ми, но пък успях да представя някои неща за първи и втори том от избраните му произведения. Ясно е, че Априлов е „бягал“ от условностите на онова време, когато и обстоятелствата са били различни. Това определено зависи от избраните теми, а всичко изглежда чисто и привлекателно, както подобава на един голям писател. В том 3 вселената на Априлов се разширява. „Чудак, пропит от лунна светлина“ („Джина“, 2014) също съдържа традиционните му морски истории, но и четири повести, които стъпват на съвсем друга основа. За три от тях се говори трудно. Не съм сигурен дали съм вникнал напълно в идеите на автора, но самите произведения са крайно любопитни. Както подсказва общото заглавие, тук има чудаци с интересен профил. Често колоритът властва над традиционното разказване, което действа доста обсебващо. Да повторя ли, че четенето на Априлов е истинско удоволствие?

„12 фантастични разказа с неочакван край“ на Делян Недев и Стоян Новаков

Бъдеще с претенции

   Започвам с вълнение, защото съм приятно изненадан от идеите в този кратък сборник. Принципно в главата на всеки човек с амбиции се прокрадват различни варианти на Бъдещето, нещо като опции за развитие с перспектива. Но това винаги се оказва просто основата, върху която се наслагват направените избори. Всъщност животът е една хронология от вероятности, която зависи от собствените ни претенции. „12 фантастични разказа с неочакван край“ („Фабрика за книги“, 2020) е пътуване в едно детайлизирано бъдеще, което лежи на съвременната технологична епоха, изпълнена с причудливи иновации и строга регулация. Ако преместим времето с десетилетие-две напред, дали ще бъдем приятно изненадани, или ще си останем със спомените от безметежното минало? В повечето случаи се забавлявах, докато чета, но имаше и нещо нагарчащо в препратките към съвремието ни, които разпознах моментално. Но пък твърде вероятно е авторите да са се стремили да ни позабавляват, все пак всеки разказ има неочакван край, а това е част от удоволствието в случая.

„Далечни плавания“ („Избрани произведения“, том 2) на Борис Априлов

Светът е морето

   Ако съдбата ти е свързана с морето, няма как в един момент да не потеглиш към далечния хоризонт. За Борис Априлов това е пътуване  към човешкото и интимното, където прозренията се крият зад всяка вълна и не са достъпни само за пътешествениците. Но трудно се навлиза в този свят без усещането за принадлежност, без търпеливата отдаденост, която човекът на морето излива от себе си, сякаш самото то живее в него. „Далечни плавания“ непредубедено посреща всеки ентусиаст, готов да поеме по вълните, екипиран само с ума и мечтите си. Това са разкази и повести с особена сила. Както стана и при том първи („Великата суета“), навлизането в тази Вселена разширява хоризонтите и доставя удоволствие от приключението. Аз съм удивен колко умело всеки един сюжет запълва празнините и се прикача към общото пространство, там, където стихията на живота не търпи посредственост и егоизъм.

„Мандрагората“ на Жан Лорен

Тайнството и покварата

   В един сборник със страшни разкази и приказки човек би очаквал тъмните стихии на фантастичното да прелеят през чашата и да „удавят“ незащитените умове с неподправен страх и безумие. Така мотивите биха били прозрачни за всеки. Но при декадентската литература наистина го има онова освобождаващо безумие от края на 19 век във Франция, което насища символиката с нетрадиционното, сякаш бягството от действителността е единственият изход пред очакването за свършека на всичко. Самият Жан Лорен поема по стихийния път към това освобождение, изпълвайки белите листове с пороците, които го вълнуват, и всявайки ужас сред съвременниците си. Пияч на етер, фокусиран в един свят на ума зад завесата на опиянението и фантазмите, буен критик и разкрепостена личност, поела по пътя на саморазрушението. Краткото запознанство с Лорен чрез малкото статии и коментари ми наложи някаква подозрителност, която вървеше ръка за ръка с четенето на сборника, въпреки яснотата, че вътре ще намеря доста любопитни за мен текстове.

„Когато великани ходеха по земята“ на Мартин Касабов

Фантазия и реалност

   Един ден може би ще усетиш, че светлината се пречупва по особен начин и ще видиш как облените образи изкривяват реалността. Вероятността да се случи не е изчислена, но пък можеш да отвориш книга, чрез която да достигнеш до определени проявления на това магическо преобразяване. Нещо подобно се случва с „Когато великани ходеха по земята“ („Жанет-45, 2019) – един сборник с нефилтрирано от реалността съдържание, където всяка история крачи с различен ритъм и излъчва необичайно сияние, все едно си на пътешествие из измеренията, а екскурзоводът натиска различни бутони по пулта, за да променя възприятията на пътниците. Явно такъв екскурзовод е Мартин Касабов, чиято вихрена фантазия намига на читателите от всеки колоритен герой. Но пък ако се замислиш, тази магия живее във всеки ум и от време на време се процежда навън, за да промени всичко.

„Итанесиес“ на Сигизмунд Кржижановски

Поглед и реалности

   Както и да отразяваш реалността, винаги я пречупваш през собствения си разум. А може просто да пренебрегнеш статичността ѝ, да анулираш предвидимото с художествени похвати, да преобърнеш всякакви представи и синхронизации с физиката, стъпвайки на многоизмерна основа. В „Итанесиес“ („Аквариус“, 2016, с превод на Ася Григорова и Даря Хараланова) Кржижановски е тайнствен изследовател на  „разклатеното равновесие“, в което приликата с реалността е като сън в съня. Но тази фантазия не пренебрегва разума, а се сприятелява с него. Сякаш вървиш към мост, на който сегментите сочат в различни посоки, без да е оптична илюзия. Ако се оставиш на думите, пътуването ще те отведе право в небивалите земи, където царува „експерименталният реализъм“. Като в някаква нелогичност самият Кржижановски ще се роди отново десетилетия след смъртта си, сякаш е пътувал по невидим коловоз, скрит от историята, зачеркнат от бушуващите мисловни парадокси на времето, в което е живял. 

„Великата суета“ („Избрани произведения“, том 1) на Борис Априлов

Морето, върхът и суетата

   Колкото повече тършувах, толкова повече откривах. Сякаш пространството в произведенията на Борис Априлов добива смисълът на Вселена – разширява се постоянно и неизменно, докато не покрива всичко. Да опознаеш един свят е ценност само по себе си, а деветте тома, с които съм се заел са наистина впечатляващи. Всичко започна с един недовършен роман, прелял в автобиографична композиция, представяща писателя Борис Априлов. „Сляпо плаване“ ме насочи към богатството, в което смятам потъна за месеци наред, нещо като пир, на който съм поканен. И последва „бухването“ в морските сюжети, човешката дръзновеност и натрапчивите прозрения. Много идилия, много любов и една почти екзистенциална драма, разиграла се в полето на фантазията в романа „Великата суета“. А прозрението в мен дойде още след преполовяването на разказите, които създават усещането за пълнота и разбиране на човешката психология. 

„Нощен летец“ на Джордж Р. Р. Мартин

Чужди светове

   Стане ли въпрос за далечни планети в някоя книга, веднага ми светва една лампичка и се впускам в предложеното пътешествие. Джордж Р. Р. Мартин не ме привлича много с фентъзи световете си, но фантастичните му произведения от седемдесетте няма как да пропусна. Ранният Мартин е плодовит на идеи и необикновени истории, така че въпросът дали да подхвана нещо, ми се струва безсмислен. Типично за хлапе, израснало през осемдесетте, фантастиката за мен е един вид добавена реалност, заедно със страшните прогнози за бъдещето на човечеството, от които почти припадам от удоволствие. „Нощен летец“ („Бард“, 2018, с превод на Юлиян Стойнов и Милко Стоименов) носи именно такава сладост, затова приех този сборник присърце и останах изключително доволен. Освен това се радвам на новите издания, нищо че част от историите в тях вече съм прочел преди години.