В мъглите на странното и страховитото
Все още изпитвам удоволствие да чета кратки истории, събрали в себе си тайнствени и непознати страни на човешкото въображение, понякога достатъчно причудливи, за да нарушат строго установения ред на нещата и човек да се почувства извън своя комфорт. Но точно тази разлика от обичайното носи едно неповторимо удоволствие. Магията бавно и неусетно пронизва като концентриран лъч своята книжна жертва и праща по дяволите почти предопределения на всеки жизнен цикъл. След вече доста на брой книги зад себе си, Явор Цанев се е превърнал за мен в нещо като пътеводна звезда, човекът с многото истории, които с радост споделя около огнището в центъра на поляна, оградена от безкрайна и тъмна гора, пълна с неизвестност. Много от разказите му са пример за поредната, но трудна задача да се открие път към мистерия, да се задават щекотливи въпроси и да се намерят задоволителни отговори. „Целунат от Бога“ („Изток-Запад“, 2018) е разнообразен и интригуващ сборник с 22 добре подбрани творби, насочени към специфична аудитория, но с потенциал да потърсят почитатели на различни жанрове. Общото между всички е настройката на духа и ума в непредвидени ситуации. Винаги има вероятност да се появи нещо непознато, което има възможността да разтърсва и променя.
Както във всеки сборник с разкази, и тук намерих любими. Имам слабост към фантастичните истории, но се радвам на всяка причудлива идея. „Квартирата“ е създаден да провокира. Представете си закон, който е създаден да защитава и създава норми за определени случаи. Има ли вероятност някой да се пристрасти към него и да го привежда в действие за свое удоволствие? „Неподвластен на времето“ е чудесна фантастичен разказ с щипка магия за далечното бъдеще, в който е намесен артефакт с особени свойства. Ако имаш възможност да рестартираш събития, би ли го направил на всяка цена? „Пейнкилърите“ и познатият ми вече „Home, sweet home“ са истории за същества, които не разбираме, но можем съвсем чистосърдечно да подценим. Човешкото мислене има не само позитивни страни, но залага и капани. Има и няколко разказа, които изследват престъпните ни наклонности: „Целунат от Бога“, „Домашната прислужница“, „Вампирите от предградието“, „Хеви метъл“, „Синът на ковача“ и „Затворът“. В тях винаги присъства някой, който разбира по свой начин личното мнение и постъпките си. Понякога взетите решения са наистина съдбовни, така че наистина е необходимо да анализираме важните неща и да не оставяме много на случайността. Привидно класически изглеждащи истории, но с добър замисъл и много интригуващи. Явор Цанев няма как да не пропусне причудливия хорър. „Записване на завещанието“, „Тринадесет черни котки“, „Сърдити небеса“ имат собствено звучене и са чудесни истории за любителите на зловещите изненади. Не мога да не спомена „Най-четения“. У нас има тенденция най-продаваните автори да се срещат редовно с „вражеска войска“, която не е склонна да разбере правилата и тенденциите на книжния пазар. Тук обаче има доста любопитно решение на проблема с „късметлиите“.
За пореден път затварям последната страница на книга на Явор Цанев със задоволство от добре запълненото време. Както всеки си има любимци, така и аз съм склонен да придавам определена значимост на автор. В случая имаме куп чудесни истории, които са толкова добре подбрани и разказани, че биха били чудесно попълнение на всяка жанрова библиотека. Препоръка за един прекрасен наш автор с стойностни идеи и усет към стойностното. Разбира се, бих прочел всичко, което излезе изпод перото му.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Книжен Петър 