„Контрабасът“ на Патрик Зюскинд

Монологът на един контрабасист

   Наскоро реших да прочета поне още две книги на Зюскинд, макар че мога да мина само с „Парфюмът“. Още в самото начало предположих, че останалите няма да ми направят толкова силно впечатление, но пусто любопитство… Така минах през „Гълъбът“ и стигнах до „Контрабасът“ („Унискорп“, 2008, с превод на Калина Мискес), която се води и първото публикувано произведение на Зюскинд. Стана така, че последната ми хареса най-малко, което отдавам на музикалната тема и представянето ѝ като монолог, който успешно е поставен на театралната сцена. Все пак това произведение си е пиеса – един кратък изблик на чувства от развълнуван контрабасист, разказващ за най-големия струнен инструмент. 

„Гълъбът“ на Патрик Зюскинд

Самотникът на Зюскинд

   Ако сте чели „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд, със сигурност ще очаквате отново да ви изненада, втрещи или дори погнуси чрез други подобни романи, защото този автор просто не може да бъде сравняван с никой друг. Когато стане въпрос за Зюскинд, нормалната реакция е да се посочи точно това негово произведение. „Гълъбът“ („Унискорп“, 2008, с превод на Юлия Ковачева) обаче няма онази сила на най-известното му произведение, макар да се занимава със същата проблематика. Още от самото начало Зюскинд дава да се разбере, че в това кратко произведение мащабите ще са малки, направо „схлупени“ (май това е най-точното определение). Но пък не може да се пренебрегне факта, че и тук става въпрос за особени сензорни възприятия. 

„Парфюмът. Историята на един убиец“ на Патрик Зюскинд

 Властта на ароматите

   Можете съвсем спокойно да оставите настрана книгите, които сте решили да споделите с душата си за ден, за да се потопите в тази почти невероятна история, чието действие се развива през 18-ти век, неподлежаща на сравнение с никоя друга. Няма да е достатъчно да прочетете десетина отзива или да помолите приятел, който я е чел, да ви я резюмира накратко. Не се разказва това, което се изживява лично – човек срещу книга, невинен читател срещу смъртно видение, дошло от разюзданата фантазия не неподражаем писател. 

„Парти за разглезени самотници“ на Светлана Дичева

Животните говорят

   Има хиляди приказки, в които животните са надарени с човешки глас и мисъл и ни разказват своите весели или тъжни истории. Тук те говорят само на своя език.  Нашите деца обичат плюшени меченца, кученца или жирафчета – говорят им и очакват отговор, вживяни в своята детска илюзия. С порастването повечето хора са повлечени от сложните отношения с приятели и врагове, задължителното образование и кариера, непреходните възвишени цели и велики мечти… Те биха ли си позволили един откровен разговор с рибата в морето или мишката в мазето? Някои може би – в определени специални състояния.