Малки и големи страхове
Вероятно един роман е далеч по-въздействащ от куп разкази и новели в сборник. Стивън Кинг има доста романи и човек просто може да пропусне повечето му по-кратки произведения, без да си промени мнението. Дали? Самият автор има много убедителна причина да се четат разкази: „Мнозина са забравили истинската наслада от четенето на разкази. Но… разказът е като открадната целувка от непознат в мрака. Разбира се, това не е любовна връзка или брак, но понякога целувките са опияняващи, а мимолетността им само подсилва тяхната привлекателност.“ Аз обаче имам особена симпатия към разказите и тяхното мимолетно вълшебство. Понякога се случва шепа емблематични разкази да останат като еталон за майсторство, но от прочитането им човек може да не направи връзката, че тези по-къси творения са вечно блуждаещите хартиени корабчета по време на проливен дъжд, които крепят реалността на специалните случки и ярката им следа в паметта. Кинг просто не се отказва от малките вдъхновения и чинно следва всяка мистериозна следа. Далеч съм от мисълта, че всичките му разкази са достатъчно силни, но откритията за мен са твърде много, за да изоставя сборниците. „Мъглата“ („Плеяда“, 2014, с превод на Мария Парушева) съдържа творби, писани в продължение на осемнайсет години. Ако преровим чекмеджетата и компютъра на Кинг за този конкретен период, вероятно ще намерим твърде много писания, очакващи преработка, ново вдъхновение, или просто подходящо време. Кинг е от малкото съвременни автори, чиято официална библиография е разделена в три секции. Първата част съдържа всичко, намерило място в публикувани книги. Втората част е за всичките му публикувани по-кратки произведения, голяма част от които в списания, антологии и в Интернет. С течение на времето те стават част от сборниците, които познаваме. Третата част е за непубликувани романи и разкази, много от тях недовършени. С интерес изчетох информацията за тези „неродени“ отрочета, които се съхраняват в архиви и колекции.
От цял куп творения в този сборник, изпъква твърде ярката история за група хора, намерили убежище в супермаркет, за да се спасят от причудливи същества, обитаващи мъглата отвън. „Мъглата“ е описателна и страховита новела, която тества психическата устойчивост на героите си и внася естествен колорит, сътворен от различните характери и способности за оцеляване. Страхът е особен стимул да извадиш от себе си неподозирани качества или да се превърнеш в жертва на собствения си егоизъм. В подобна обстановка може да се случи всичко и това е най-доброто лекарство за „размърдване на мозъка“.
Много рядко Кинг пише научна фантастика. Вероятно това се случва, когато е искал да публикува в списания с определен профил. „Плажен свят“ е като изключение в сборника, макар да включва в себе си мистерия и откровен ужас. Представете си непозната планета със свои собствени особености и… нещо като живот, напълно различен от познатия. „Пътуването“ също използва наука. Говори се, че все някога ще стигнем до гигантски технологичен скок и той ще ни гарантира удоволствието да се почувстваме като богове. Но не всичко изглежда като приказка, когато има дори малка вероятност за нещастно стечение на обстоятелствата. Разказът е напрегнат и описателен, точно каквито обичам. На тази основа „Компютърът на боговете“ изглежда направо фантазьорски. През осемдесетте години на миналия век компютрите са имали доста ограничени възможности, но в този има… магия. Мислѝ разумно и си пожелай нещо.
„Начин на оцеляване“ повдига завесата над поредния Робинзон, успял да остане жив и да попадне на малък остров. Проблемът е, че далеч няма този късмет на именития си събрат по съдба. Този тип разкази те затварят в собствен пашкул, където можеш да усетиш физическото си тяло както никога до този момент. „Салът“ също предлага едно своеобразно оцеляване. Когато става въпрос за младежи, Кинг е пределно цветущ в изразните си средства и склонен да бъде жесток към героите си. Класически хорър. На тази основа в съвременния свят царства въображението и твърде голямото желание на децата да тестват собствените си възприятия. „Тук има тигри“ е просто брилянтен пример за това. Кинг обаче няма да покаже пушка, без тя да гръмне в един момент. „Маймуната“ също тества страховете и балансира по тънката нишка между фантазията и реалността. В един момент играчките омръзват, но самите те не са склонни за изоставят напълно стопаните си. Много харесвам този разказ. След като прочетох „И се надигна Каин“, веднага се сетих за „Гняв“, единственото произведение на Кинг, което вижда бял свят, но в последствие е забранено за публикуване от самия автор. Представете си общежитие и стотици студенти, всеки със своите мисли и начини да преживее тази част от живота си. Винаги се намира някой, който има някоя по-интересна идея.
Още един бисер е дългият разказ „Балада за гъвкавия куршум“. Той е точно толкова чудноват, колкото и някоя вълшебна приказка за таласъми, феи и все подобни посетители от митологията. За разлика от тях обаче тук се намесва любимата тема за писател с проблеми, които единствено той може да доведе до абсурден край. Историята събира група хора и редактор с добри умения в работата си, т.е. да намира бисери в ръкописите, изпратени по пощата. Комуникацията между редактор и писател е известна, но този път в нея се намесва и приказен герой. После питайте писателите откъде черпят идеите си и какво ги вдъхновява. За мен този разказ е великолепен, с прекрасна идея и култов статус.
Както непременно се случва, не всичко на Кинг ми допада. Той има толкова много и различни произведения, че човек трудно би могъл да ги систематизира и оцени адекватно. В сборника дори е публикувано нещо като стихотворение, посветено на сина му Оуен. Някои от разказите просто „не ми говорят достатъчно“, не мога да ги почувствам и дори ми стават безразлични. Но, така или иначе, тук присъства магията на Кинг, цветна и въздействаща, със свои реалии и незабравими моменти. Всъщност харесвам много от книгите му и съм склонен да изчета всичко. Пък и имам достатъчно непрочетени.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
„Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“
„Мъртвата зона“
„Живата факла“ („Подпалвачката“)
„Пътна мрежа“
„Куджо“
„Бягащият човек“
„Стрелецът“ („Тъмната кула“, книга 1)
„Особени сезони“
„Кристин“
„Гробище за домашни любимци“
„Годината на върколака“
„Талисманът“
„Очите на дракона“
„Проклятието“
„Мъглата“ („Skeleton crew)
Книжен Петър 