„Мъртвата зона“ на Стивън Кинг

Да съзреш отвъд

1-44346545

   От самото начало на кариерата си Стивън Кинг приема присърце темата за парапсихическите таланти, заедно с последиците от тях, и я развива до съвършенство в няколко романа. Това определено се е харесало на тогавашната публика и авторът получава прозвището Крал на ужаса. Както се казва, почвата е облагородена, трябва само да се обере реколтата. „Кери“ е наистина прекрасно начало, но „Мъртвата зона“ („Бард“, 2017, с превод на Стоянка Ангелова) е далеч по-сложен роман, дълбоко потънал в „екстремните“ години на американската политика и амбиции. Доста време си задавах въпроса защо точно тази книга на Кинг е избрана като подходяща за издаване у нас в далечната 1986 година и скорошното препрочитане ми даде добро предположение. (В това издание е запазен стария превод, изпълнен прекрасно в стилистиката на автора.) В сюжета присъстват доста примери за религиозна разюзданост и политически машинации, които създават определена настройка към Западните общества. А ако вникнем в идеята, лесно ще разпознаем подбудите за написването на произведението. Представете си, че някой е способен да влияе на случващото се в едни от най-невралгичните години в съвременната американска история. Той със сигурност трябва да притежава умение, което да го поставя в достатъчно благоприятна позиция. Изненадващо, но това се оказва един обикновен Джон Смит, толкова невидим и невзрачен, колкото и името му.

Началото е повече от традиционно за жанра. Едно момче получава травма, която отключва необикновена способност. За Джон е достатъчно да се докосне до предмет или тяло, за да види в ума си тревожна поличба от бъдещето. Това определено му създава проблеми и настройва допълнително патологично религиозната му майка. Равновесие внася таткото, склонен първо да размисли преди да си прави заключения. Там е и новата приятелка на Джон, която всячески се опитва да разбере дали младият мъж е мъжът на живота ѝ. А той е почти сигурен в това. В тази невралгична обстановка има много любов: от романтичните разходки и планиране на светлото бъдеще, до „божествените“ прогнози на един разстроен ум в лицето на майката. Но всичко е привидно. Способността на Джон е като въже на шията му и, естествено, привлича нежелано внимание. Бъдещето се крие в зловещите видения и скритото в Мъртвата зона. И няма връщане назад.

Типично за Кинг, романът преследва необичайното, растлано върху обичайна среда. Тук се борят коренно различни характери, описани с детайли, които вграждат в съзнанието на читателя достатъчно убедителни идеи и внушения. Често слушам приказки, че този автор страда от „словесна диария“. Всъщност Кинг е прагматик в писането. Това означава последователност и запълване на всички празнини. Освен видимото, той визуализира и скритата мисъл – онова лично пространство в ума, от което се интересуват психотерапевтите. Често героите му са „пациенти“ в клиниката на живота, ако мога така да се изразя. Парапсихическите таланти са израз на бунта на съзнателните възприятия. В книгите на Кинг те са опция за дълбока промяна, за необичайно решение в свят, противопоставен на доброто и злото.

Не мога да не съм доволен от „Мъртвата зона“. Ранните произведения на Кинг са повече от интригуващи. Все още съм в периода му на „класически мистификации“, така че ме очакват доста изненади в бъдеще. Нека първо премина през „Живата факла“ („Подпалвачката“).

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

„Кери“
„Сейлъм’с Лот“
Сияние“
„Гняв“
„Нощна смяна“
„Сблъсък“
„Дългата разходка“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s