„Лили“ на Братя Мормареви

Момичето с фантазия безкрай

 Като малък лесно прочитах всякакви жанрови вариации на детска класика и въображението ми работеше на пълни обороти. Четях много. Вероятно заради това съм пропуснал да направя доста бели и от днешна гледна точка си спомням само безметежните и щастливи часове в спокойни игри и четене, все едно съм бил изолиран от останалия свят. Просто фантазията запълваше всичко. Сред чуждите романи имаше и доста български. В един момент преминах през Братя Мормареви чрез „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Мъже без мустаци“ и „Задача с много неизвестни“. Книгата за Лили се е появила по-късно, в по-ново време, и вероятно в този пропуск има някаква логика (като за младеж на солидна „детска възраст“. 😃). Сигурно дори не съм я забелязал. С последните издания дойде и идеята за препрочитане и първа среща с „Лили“ („Сиела“, 2020). Въпреки името, едва ли някой си мисли, че романът е предназначен основно за момичета. Авторите следват гледната точка на децата, но всъщност пишат за всички, независимо колко са пораснали. В книгите на Братя Мормареви има достатъчно материал и за родителите, несъмнено. Всъщност тази книга е излязла изпод перото само на Марко Стойчев (Мориц Йомтов почива през 1992 година), но той гарантира, че неговият дългогодишен приятел в писането е присъствал по някакъв начин и затова на корицата стои общият им псевдоним. Това не пречи да се подписва като Марко Мормарев. Каквато и да е историята, настоящата книга е едно истинско откровение за перипетиите и на децата, и на родителите им. Легендата продължава да е жива.

Коя е Лили? Виждат я малка, но тя твърди, че след пет години ще навърши четиринайсет. В училище пък все се сблъсква с неща, с които явно ще се срещне в по-горен клас. Но тя е Лили и никога не би допуснала да бъде ограничавана и контролирана прекалено. „Големите – уж големи, а страшни глупости вършат“ – мислеше си Лили. Затова го има Роки и те двамата са перфектната комбина и винаги се разбират чудесно. Но не всичко е перфектно – родителите ѝ са се развели и баща ѝ е женен за друга жена. Най-голямото желание на момичето е отново да ги събере, за да продължи щастливата идилия. В такъв момент фантазията е пръв приятел и Лили често си представя как биха могли да се развият събитията. За всичко. Все пак светът е страшно скучен и на едно дете не биха позволили да върши каквото си поиска. Един ден реалността и фантазията се сливат и приключенията започват. Момичето пътува към баща си, за да прекара ваканцията си, но там е натрапницата и нейното момче, което по принуда ѝ се води почти роднина. Докато нещата се развиват ужким по мед и масло (и съзаклятия 😉), Лили се забърква с коварни престъпници, куп полицаи и дори извънземен, който изглежда доста интересен, макар и странен. Заедно с приключенията идват и проблемите. Малкото момиче просто трябва да се включи на пълна скорост, за да противодейства на натрапчивата действителност.

Романът е написан в едни противоречиви времена, когато „пропуснатите ползи“ от режима в този момент надничат от всеки ъгъл. Възможностите са големи не само за редовите хора, но и за престъпниците. Инфлацията е направила белята и всички говорят в „хиляди“, появила се е заможна класа и това личи в натруфените домове и в хитреците с нестандартни идеи. В подобна действителност се търсят честни хора и едно малко момиче трябва да отсее приятелите от враговете. Характерът на Лили ѝ позволява да се вмести доста добре в подобна ситуация, въпреки проблемите и ограниченията. Тя съди хората по вътрешната им настройка, а не само по външния вид и наложените предубеждения, което пък я среща често лъжата, коварството и безпринципността. Романът е не само вълнуващо приключение, но споделя с читателите и един вечен проблем, който засяга децата на разведени родители. Как разсъждава в такива случаи едно малко същество, което се нуждае от обич и приятелство, а в същото време вижда как собственото ѝ семейство не следва подобни принципи? Защо всичко може да ти бъде отнето без никакво предупреждение и без възможност на избор?

„Лили“ е прекрасна, човечна и разумна книга за всичките чудеса на детството и светът на възрастните, които трябва да са пример за бъдещите поколения. Човек си представя, че подобна книга трябва задължително да има щастлив край, но той по същество е разумен, без натрапчивите сценарни техники, за да се задоволят определени читатели. В един момент човек пораства и трябва да види реалността такава, каквато е, без да губи обаче от вдъхновението на фантазията. Това е наистина специална книга и заслужава още много поколения читатели!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5