„Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри

Да продължиш напред въпреки всичко

Nqma da poluchite omrazata mi-PRESS   Всъщност не знам как да започна. Тази малка книжка не е написана от писател, нито се очаква да катери класациите за бестселъри. Тя е глътката живот на един обикновен човек, който трябва да продължи напред въпреки всичко. Думите в нея имат сила, силата да изпълнят едно съществуване със смисъл, като бъдат изречени и приети от обществото. Ние знаем, че Антоан Лейри е онзи, който изгуби съпругата си при атентата в „Батаклан“. Можем да му съчувстваме, да пророним сълза, защото така ни идва отвътре или просто така е редно. Ние знаем за онзи ден, в който набрахме номер на телефона с надеждата да чуем гласа любимия си човек. Лейри също набра номер, но не получи ответ. Много други не получиха. Светът престава да бъде същият и трябва да сме силни. Тази книга илюстрира силата на Лейри, онази сила, която ни трябва в най-трудните моменти, чрез която взимаме най-важните решения и се борим със зъби и нокти да не потънем в бездната на отчаянието. „Няма да получите омразата ми“ („Сиела“, 2016, с превод на Паулина Мичева) е споделена мъка чрез надеждата, надежда, която трябва да запазим въпреки всичко.

   Лейри се „лекува“ разказвайки за малките неща от живота, които в момент на загуба придобиват изключително важно значение. Спомените от приятните моменти в миналото са първият източник за връщане на способността да изпитва щастие. Виждаме как Лейри прохожда отново, подрежда пъзела на живота си, макар и без важен елемент като изгубената съпруга. Грижата около малкото му момченце ще се превърне в сигурен пристан от душевния смут. Думите постепенно се подреждат, за да се роди новата реалност – тази без любимата.

   Тази книга не кара сърцето да трепти, нито разумът да скърби за отнетите животи. Защо? Ние се страхуваме от тази реалност и я сбутваме някъде навътре, в периферията на съзнанието, където тя се превръща в сън. За да можем да се прегръщаме и целуваме необезпокоявано и да не полудеем. За да разберем, трябва да се промъкнем в кожата на Антоан Лейри и да потърсим отговорите заедно с него. Съпричастие, приятелско потупване, утешителни думи… Те няма да свършат работа. Но имаме надеждата му, която сам изковава чрез думите. Не е нужна омраза, за да победиш врага, а разум, който да противостои на варварщината на терористите.

   Тази книга учи на човещина, дава надежда за бъдеще. Няма да я оценя, защото е безсмислено. Тя не е литературен текст, нито има сюжет, а просто дава сила, силата да преодолеем трудните моменти и загубите.

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, Под моста, TrueStory, Четиво

Advertisements

One thought on “„Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри

  1. Pingback: „Няма да получите омразата ми” от Антоан Лейри – Книжни Криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s