„Пророчества от лудницата“ на Даниел Кийс

Тайни и тероризъм

   Бях далеч от мисълта, че ще получа от тази книга повече, отколкото съдържа в действителност, но все пак очаквах повече мистериозност и „литературни ефекти“. „Пророчества от лудницата“ („Кибеа“, 2012, с превод на Пейчо Кънев) си е редови политически трилър, оставен сякаш да се развива на произвола, като в един момент ми досади, въпреки прочетените стотици подобни, които поглъщах с удоволствие навремето. Все пак мога да кажа и добри неща, макар да са доста малко, предвид обема и позоваването в действителни събития. Кийс е известен с една друга книга, която още не съм чел, защото не можах да намеря никъде. Пък и без това не обичам да слагам в една кошница всички книги на един автор, така че този факт ме улеснява допълнително. Тук  Кийс се е опитал да разшири мащабите, хващайки вълната от времето, когато тероризмът и политическият трилър са си подали ръка, измествайки познатото ни съперничество между Великите сили. Към ден-днешен действителността изглежда доста по-страшна и едва ли подобна книга може да събуди много емоции. Но да видим нещата по-отблизо…

   Рейвън е млада жена с раздвоение на личността, която попада в психиатрична клиника, но скоро открива, че лечението ѝ не е единствената причина да се намира там. Някой много се интересува от нея, защото е наизустила кодиран във формата на пророчество текст, водещ към съглашение на две обявени за терористични групировки и техните планове да извършат нечувано зверство в Съединените щати. Ситуацията придобива още по-голямо значение от факта, че Рейвън е податлива на самоубийство и се повлиява от личността на мъртвата си сестра, „загнездена“ дълбоко в болното ѝ съзнание. Тя трябва да оживее, поне докато агентите на заинтересованите правителства и членовете на терористичните организации не успеят да измъкнат по някакъв начин тайната информация. Кийс набляга доста на мистерията около прословутите „пророчества“, но някак причината за всичко избледнява на фона на останалото и започва да звучи леко изкуствено.

   Не съжалявам, че прочетох книгата, но все си мисля, че този автор е добър по други теми. „Пророчества от лудницата“ явно е просто опит да възпроизведе страничните си интереси на хартия. Мистерията му не е толкова мистерия, терористите стоят малко изкуствено дори на фона на онова, което знаят и лаиците по темата. Има нещо, което дърпа читателя напред, но „неравностите“ са прекалено много. Със сигурност ще открия и прочета по-популярната му книга, това е сигурно. Тази ще я забравя лесно.

Оценка от Книжен Петър: 2.7 / 5