„Изчезването на Йозеф Менгеле“ на Оливие Гез

За Ангела на смъртта

   Предполагам, че е доста трудно да се напише биографичен роман за Йозеф Менгеле, главно заради спецификата на темата и подреждането на фактите, събирани десетилетия след Втората световна война. Оливие Гез ме привлече със специфичния си стил и положения труд по събирането на информация, надлежно представена като извори в края на книгата. Но все пак това е роман и поставя много въпроси за живота на една противоречива личност, които ще продължават да бъдат задавани и през идните десетилетия. „Изчезването на Йозеф Менгеле“ („Изток-Запад, 2020, с превод на Недка Капралова) е кратка, но подредена, без да натрапва определени изводи, за което говори деликатното „ровичкане“ в съзнанието на Менгеле и поставянето на темата за вината като нещо, заслужаващо повече доказателства. Към ден-днешен всичко е ясно, но борбата в ума на Менгеле стои на друга основа и е много любопитно да се проследи от тази гледна точка. Всъщност Гез не пише алтернативна история, за да посее съмнения, просто дава възможност на героя си да осмисли собственото си участие в зверствата в Аушвиц и да поеме горчивата хапка на омразата, която му дължи човечеството. Така или иначе, това е своеобразна драма за изкуплението и начин да се кажат неща, извън сляпата омраза на жертвите на Холокоста.

   Неуловим. Това е Менгеле след бягството си в Аржентина по времето на Перон и неговите революционните идеи след Втората световна война. Тогавашното правителство е било благосклонно към търсещите убежище нацисти и това става причина те да създадат връзки и да водят спокоен живот. Но бурната епоха става причина бягството да продължи в Парагвай и Бразилия. Самият Менгеле е една от мишените на Мосад и неговият живот се превръща в безкрайно преследване и криене зад различни самоличности. Тук любопитна е ролята на семейството му, което просперира с ръководенето на бизнес и купищата пари се изсипват в неговата защита. Но това не се оказва лечебно средство за пропадането в бездната на човек като Менгеле. Гез описва живота и на още куп нацисти и борбата им да си върнат привилегиите в опустошената и разделена Германия. Диктатори, идеологии, реваншизъм, страхове, политически битки… Около Менгеле ври и кипи, докато отчуждението и самотата не го принасят в жертва на личните му амбиции.

   Книга, която е написана като роман, но без да изпуска крайната си цел – да разкрие една противоречива личност, описвана до днес като Ангела на злото, предвид жертвите на експериментите. Всъщност не е трудно да се чете и възприема от историческа гледна точка, без натрапчивите алюзии и задължителното обвинение. Гез си е свършил работата прекрасно!

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5