„Доказателството“ на Сесар Айра

Признаците на любовта

   От пръв поглед Сесар Айра ми се стори чудноват, ексцентричен, самобитен автор, който нахално се вторачва в проблемите на хората и ги „пренастройва“ до неузнаваемост. Имах някаква спирачка и стоях далеч от него, докато на книжния пазар не се появиха достатъчно книги – знак, че налагането му не е случайно. Все си избирах нещо друго, докато две от книгите му не се озоваха при мен под формата на подарък. Сега вече нямаше как да го пренебрегна. Чинно прегледах изписаното за него и се приготвих за сблъсък. Хората са толкова познати и предсказуеми, че биха погледнали на такъв натрапник все едно е призрак, който се явява винаги в неподходящ момент. Ако изпитвате смущение, то не е защото имате проблем, а защото не сте готови да погледнете на нещата от друг ъгъл. Трябва ви доказателство и все пак не сте готови да го получите. „Доказателството“ („Агата-А, 2020, с превод на Цвета Русинова) е колкото странна, толкова и естествена история, задаваща въпроси и отговаряща им с нетипично за литературните творби упорство. Любов и желание, красота и щастие, смисъл и съвършенство… Макар да ни се струват ясни, срещата с тях винаги е непредсказуема, като с вградена джаджа с недобре направени настройки. Тя ни избутва от коловоза и паразитира в ума ни, докато намерим сили да я обуздаем. А как протича такъв сблъсък? Не ми е ясно дали Айра е просто нахален и е решил да си поиграе на смисъл, или ни изпитва по някакъв начин, но това „доказателство“ наистина влиза под кожата.

Това е любов, може би – тази с непрестанните шепоти под път и над път, докато не се наложи да я разбереш. Освен ако не те принуди да действаш извън зоната ти на комфорт. Марсия не се нуждае от доказателства, защото стои встрани от уличните срещи и ексцентричните обитатели на квартала. Тя е като призрачен наблюдател, който не участва в най-важната за младежите игра, която постепенно ги превръща в пораснали хора. Когато си сред тях, възприятията ти се променят, подхваща те някакъв бурен полъх, подмята те наоколо в безредието от емоции и желания и се налага последваш неговата разюзданост. Все едно си надигнал чашката без да ти се пие и впоследствие те обзема желание за още. Всеки е чувствал младежката безразсъдност, всеки е бил в плен на пориви и желания за открития. Нещо обичайно е превърнато в дивашко препускане насред дивите години на младостта. Точно така – Айра е безразсъден и настроен за битка, от каквато любовта се нуждае. Скритото излиза наяве, демоните се вкопчват в непредсказуема разпра, за да останат доволни. Все пак трябва да има доказателство, че любовта е реална и непрестанно си търси жертви.

Първата ми книга на Сесар Айра е прочетена. Усещането беше за нещо извънредно, сякаш се бях изправил срещу невъзможен избор. Играта на Айра не е сложна, но пък е пълна с провокации. Определено се чувствах напрегнат, в очакване на някакъв взрив от емоции. Признавам, че никога не съм чел нещо подобно и любопитството ми е възбудено. Айра е написал към стотина книги, но, както разбрах, не е ценител на правилата. Чух потресаващо хубави неща за „Мрамор“ и ще я включа като възможна следваща опция.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5