Светът от предна линия
Ако има нещо пречупващо човешката нагласа за величие, то трябва да бъде разказано. За писател като Вонегът не е трудно да свидетелства за трудни времена, оставили своята кървава следа в Историята. Трудното след това е да се продължи напред, въпреки всичко. „Майка Нощ“ („Кръг“, 2021, с превод на Владимир Германов) е от онези „профилактични“ романи, които не биха излекували болката, а биха я направили завинаги непоносима. Без да използва традиционните похвати от най-известните си романи, Вонегът рисува една покъртителна история за ролите, реалността и огледалата в очите на тези, в които се оглеждаме. През призмата на една внушителна кариера като нацистки радиопропагандатор, Хауард У. Кембъл-младши ще се влее в немската машина за илюзии по време на Втората световна война. Още в началото грее едно предупреждение: „Ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим.“ Не е ли това една проста истина, от която произтичат всички нещастия?
Първоначално имах особеното усещане, че тук става въпрос за една жестока несправедливост. След това си припомних за личния избор и безбройните пътища, от които човек може да избере само един, без да знае какво може да му донесе бъдещето. Това е разказ от първо лице, поднесен прагматично и пълен с изумителна прозорливост към зловещите несъответствия в една цивилизация на крайностите, където причината и следствието се координират в строга военна дисциплина. Може ли вината да произтича от избора? Има ли вероятност наложената система да даде различен резултат, ако процесът се извършва по различно време и при различни обстоятелства? Каквато и да е гледната ни точка в момента, едва ли нещо ще се промени, когато е затворено в ковчега на миналото. Вонегът следва придирчиво насоката, в която го тегли героя на историята, без да отнема от трагичната му перспектива. Това е пътят, макар осеян с невзривени гранати, части от неразпознаваеми предмети и спомен за вярата, че човек може да стигне до края на планираното пътуване чист и достоен за своята мисия.
Книгата не може да бъде пренесена на лист с няколко думи. Тя е като игра на съмнения, създава многобройни поводи за размисъл, размесва принципи и почти се абстрахира от логиката на миналото и настоящето. Войната е друг свят, дестабилизиращ психиката, шизофреничен и адекватен само в полза на разрушителното си въздействие. Когато чета книга на Вонегът, постоянно си напомням за изпитанията в младостта му, склонността му да се усмихва на постъпки и събития, които по-скоро напомнят за погребална процесия. Какво можеш да направиш, освен да се измъкнеш за малко от тази цивилизация чрез иронията. Може би въпросът е какво ще направиш, когато ти покажат сметката.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Книжен Петър 