„Проблемът (на) Спиноза“ на Ървин Ялом

Ървин Ялом ни повежда в дебрите на психологията

   Какво е знанието? За мен знанието е насочена мисъл, постигнала своята цел, чрез рационално интерпретирани задачи, възникнали в процеса на опознаване на заобикалящата ни среда. Знанието е многомерна вселена, която движи развитието и става причина за възникването на все нови и нови въпроси, на които е нужно да се намери отговор. Инструментът, който използваме е разумът. За голяма част от населението на планетата през 17-ти век, знанието се съдържа в една единствена книга, чиито думи са продиктувани от Бог. Тази книга разказва една история за Началото на Всичко и Краят на Всичко – доста голямо улеснение за тези, които са убедени, че са същества от кал с вградена програма и нищо повече. Те не задават въпроси, освен може би: „Защо на мен се случва това, Боже? Защо ме наказваш? Не се ли молих достатъчно?“ и други подобни.

   Ялом е създал един поразително интелигентен роман, навлязъл в дълбините на човешката психология, изследващ мисълта и разума, предаващ послание след послание чрез думите на Бенто (Барух, Бенедикт) Спиноза – ярка фигура от миналото, роден в годините на Инквизицията. Какво е усещането да се родиш във времена, в които познанието е зад заключена врата, а на прага ѝ са подхвърлени огризки от легенди и митове? Какво е усещането да си окован от религиозен фанатизъм, докато умът ти търси свободата на избора?

   За Спиноза разумната мисъл е потребност и инструмент, с помощта на който може да се развенчае смисълът на натрапения му живот на марионетка, да се разплете мрежата от суеверия в еврейската общност, сред която е роден. Представете си този живот. Представете си всекидневните религиозни обреди, недопускащи отклонения от приетите норми, изпълнявани според предписания, напомнящи смехотворни детски игри. Всичко това се вихри в един рационален ум, способен да твори история.

   Към един друг връх се е запътил Алфред Розенберг. Разгневен от еврейската доминация, идеологът на нацизма (националсоциализма) се е запътил смело към политическа кариера, която да му помогне да вдигне отново на крака Германия, завлечена в икономически упадък след изгубената Първа световна война, и да издигне арийската раса, изтребвайки всички, в чиито вени тече „нечиста“ кръв. Душата му е запленена от Гьоте – негов идол, съветник и велик ариец. Розенберг дотолкова е запленен, че не съумява да възприеме един единствен факт – преклонението на Гьоте пред евреина Спиноза. Душата ме у в смут и той търси разтуха сред съмишлениците си.

Романът на Ялом е мащабен психологически тест, поставен на Спиноза и Розенберг от автора, с явната цел да изследва начинът им на мислене и да навлезе дълбоко в душевността им. Чрез двама измислени от него герои, той ги кани в своя кабинет за сеанс, проведен под формата на роман. Не съм изненадан от постройката на това произведение, защото го очаквах, предвид професията на Ялом. Сложните думички се появяват тук-там, но не са нагъчкани като в учебник по психология – радостна новина за редовия читател.

Ървин Ялом има още три книги, преведени на български, които с удоволствие ще прочета. Съветвам ви и вие да прочетете някоя от книгите му, пък защо не и всички.

Други ревюта:

Книголандия