„12 ЛЮБОВНИ РАЗКАЗА“ НА ИВАН МАРКОВ

Причудливите проявления на любовта
   „ …когато хората не знаят кои чувства как се казват,
когато не знаят имената им, остават неразбрани или
се опитват да ги обяснят със случки. После пак
остават неразбрани, но поне са се опитали да назоват
чувството. Нещо такова: да определят цвета му.“

   Да разказваш за любов е колкото лесно, толкова и трудно. В тези разкази намерих солидни доказателства за теорията, че любовта никога не идва по желание, нито пък е свежа ябълка, която сама чака някой да я откъсне и опита. „12 любовни разказа“ е причудлива смесица от реални и нереални чувства, онези, от които ни засърбява и не знаем как да подходим към тях. Всеки разказ е изненада – магия, поднесена с чудновата подправка, която никога не сме вкусвали. Поне за мен е така. Събитията в началото сякаш ни поставят в небрано лозе – без предисловие, без подготовка; усещането е като при призрачно проявление: завесата се вдига и героите, без излишни притеснения, че са разкрити, продължават да играят ролята, отредена им от автора. Липсващото начало си остава скрито, забулено и ненужно. Диалозите са в по-голямата си част маркиращи, без да носят определен заряд, сякаш героите разговарят само с очите си. На моменти конструкцията е неясна и слепена с невидимо лепило. Но така всичко изглежда загадъчно и притегателно – работено е с мисъл.
   Разказите са без имена, обозначени само по този начин: криминален любовен разказ, приказен любовен разказ, приключенски, празничен и т.н. Първият е пределно изненадващ – докато читателят очаква някаква завързана история с престъпление, авторът постила килим от изненадващи отношения и дълбае в съвсем друга посока, докато не поднесе съвсем необикновен край. За мен този разказ си беше достатъчно добро въведение, за да се втурна към следващите. Затегнете коланите, както се казва.
   Хареса ми „Трогателен любовен разказ“, действието на който се развива в дом за възрастни хора. „Най-обикновен любовен разказ“ пленява с абсурдността си, повеждайки отчаяните към билетната каса за пропуск, който дава легален достъп до самоубийство. Да, изглежда най-често сме разочаровани от любовта и живота си – обикновено това ни се случва, докато не навъртим достатъчно епизоди от собствения си сериал. В „Празничен любовен разказ“ 200-килограмовата свиня Елиза очаква коледните празници, отнесена в спомени, които ѝ навяват тъга, и таи надежда за среща със своя възлюбен. „Песимистичен любовен разказ“ ни запознава с хората, които търсят себе си в другите – препратка към допирните точки в характерите на двойките влюбени. Тук идеята за „пасване“ е предадена с любопитен буквализъм. „Природозащитен любовен разказ“ можем да поставим и в категорията „казуси“, поради спецификата на проблемите, които разглежда: как възприемат животните любовта, която им даваме. „Международен любовен разказ“ се заиграва със снимките, на които случайно сме заснети и как – все така случайно – може да ни се случи една необичайна любов. „Музикантски любовен разказ“ ни пренася сред трепетите на младежката любов.
   Иван Марков е написал доста необичайна книга. Иде ми да сравня разказите му с картините на Дали. А дали гледам в правилната посока? Някои прочетох бързо, други ги размотавах до час и повече – но не от отегчение, а от странното въздействие, което носят. Това е любовта, драги мои. Магията я има, и точно тя не позволява да се постави точно определение на това необикновено чувство. Празникът на влюбените може да е само в един ден, но ще е добре да запазите приятното чувство и на следващия. И на следващия, и следващия… Любов.
Оценка от мен: 4.1 / 5

Друго ревю:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s