„Од и ледените великани“ на Нийл Геймън

 Митологията – извор на необикновени приключения

   Не съм чел много от Геймън, но лесно ще запълня пропуските в най-скоро време. Харесвам приказните истории, особено придружените с красиви илюстрации, а  и мога спокойно да кажа, че илюстраторът Крис Ридъл се е справил прекрасно със задачата да достави на читателите наслаждението от още едно сетиво. Освен това съм впечатлен от българското издание, което ще допадне на хора от всякаква възраст – излишно е да казвам, че почитателите на Геймън не са само деца и всяка негова книга се приема добре от почти всички. „Од и ледените великани“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев) отново черпи вдъхновение от скандинавската митология, която дава изключително много на жанра фентъзи. Но все пак, за да не ни втръснат еднотипните сюжети, трябва да се подхожда по-иновативно към темата, както е направил и Геймън, не без помощта на илюстратора. Од е много специфичен герой – и като въздействие, и като емоционално присъствие. Ридъл се е опитал да изобрази точно това различие – Од просто не изглежда като обикновено момче на дванайсет години. Изключително много харесвам „игривите“ диалози и причудливите изразни средства, с които се постига желаното внушение. Дори да става въпрос само за една кратка приказна история, винаги е от полза да се обогати тук и там, за да запомним книгата.

   Нито една история, почерпена от скандинавската митология, не може да мине без присъствието на богоподобните Один, Тор и Локи. „Изключете“ визуалната си представа за тези герои от киното, защото в настоящата приказка те са несравнимо по-загадъчни. Няма да споменавам много подробности, защото мога да ви отнема удоволствието да се изненадате. Като всяка приказка, и тази носи полъх на магия, заедно с типичните за жанра тъжни окраски от битово естество. Бащата на Од загива по време на поредното си пътуване през морето, а майка му заживява с не толкова одухотворен тип, заедно с многобройното му поколение, което за нашия герой си е истинско изпитание. Един зимен ден Од грабва малко храна от къщи, секирата на баща си и се премества в малката му къщурка в гората. Ето напълно вероятна възможност едно викингско момче да сблъска с първото си приключение. По това време Один, Тор и Локи са се забъркали в големи каши насред Асгард и се нуждаят от помощ. Те не само не изглеждат като себе си, но и са поизгубили от божествените си сили.

   Не знам достатъчно за скандинавската митология, затова не се наемам да коментирам дали Геймън не си е поиграл повече с въображението си, но поне тази приказна история мога да оценя подобаващо. Хуморът тук обикновено върши чудеса  – Геймън се е постарал всичко да звучи и изглежда по впечатляващ начин. Едва ли някой се нуждае от препоръка за книги на Нийл Геймън, но аз не бих пропуснал да похваля тази чудесна история.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Детски книги, Книжни криле