„Трансформации“ на Благой Д. Иванов

Свят, пълен със страхове и капани

1-212496_b   Преди време подобни разкази от български автори излизаха само в антологии, списания и т.н. Друго си е авторски сборник, който да ти предложи по-широк поглед към творчеството на определен писател. В последните години започнаха да излизат такива, но в повечето случаи бяха „скрити“ от широката аудитория. Сега е пределно ясно, че ситуацията се е променила. Всъщност бяхме свидетели на „тъмни векове“ в жанровата литература на наша почва, макар че самите автори не са преставали да пишат и публикуват предимно в онлайн пространството. Това показва и „Трансформации“ („Orange Books“, 2018) на Благой Д. Иванов – разкази, писани в последните двайсет години. Всъщност възраждането е ударно и разпростира пипалата си на все повече места, където тръпне в очакване подходящата аудитория. А този сборник е пълен с онова, което всеки би могъл да очаква – изненади и разработки на класически теми. Със сигурност ще има и хора, които за първи път ще надникнат в този странен и обсебващ свят, където страхът и мистерията са основополагащи. А те трябва да знаят, че „страхоплетството“ има дълга история и уважението към най-изявените имена е пословично. Всеки следващ автор в жанра изказва почитта си като влага в своите творби любими герои, заема сюжети или дава нова насока на известни истории. На тази територия това е в реда на нещата. Но пък всеки добър автор задължително експериментира и се старае да внесе нещо ново, с което да остави своя следа. Това е адски трудно, понеже новите чудовища не се избират с интервю, а се създават буквално от нулата.

   Първите разкази определено ще намерят почитатели сред любителите на класическите сюжети. Май единствено „Право в десетката“ не успях да приема добре. Очаквах по-различна развръзка, особено при толкова интересно начало. А и тук „чудовищата“ са деца в класна стая, които трябва да опознаят Фройд. 🙂 В „Крещяща тишина“ определено я има магията на разказвача. Ако се вторачиш само в собствената си реалност, можеш да загубиш нишката, която ръководи всичко живо на този свят. „Червеят“ също има подобно внушение. „Разпит“ добавя нови щрихи към темата за вампирите, а „Сред живите мъртви“ се заиграва със зомби апокалипсис, като ме остави със смесени чувства. Всъщност постоянното „възкресяване“ на познатите ни герои носи своето очарование и специално на мен няма изгледи да ми досади. Ако дотук нещата изглеждат почти прозаично, то следващата порция носи нов нюанс, чрез „Този, който ще те изяде“ и „Амулетът“. Докато първият насочва вниманието ни към страшното присъствие на смъртта, то другият направо я изхвърля в кошчето за боклук, за да ни пренесе в реалността на сънищата. Просто е великолепен със смяната на гледните точки и добрата постановка. „Преобразяване“ пък подсказва, че нещата няма да се развият добре за човешкото самочувствие. Позната тема, развита по добър начин.

   Фантастични сюжети без фантастика? Очаквах да има и съм адски доволен от предоставения избор. Впечатление ми направи „Забрава“, който като идея съвсем спокойно може да се вмести и в други периоди от човешката история. Продължителните космически пътувания може да са бъдещето, но крият неподозирани капани. Направо си представих един разочароващ край на човечеството. „Роди се злодей“, „Паразит“, „Апокалиптично“… В един момент идват и разкази, които ти се ще да аплодираш с чувство на доволство и преклонение. Първият е чудесна разработка на идеята за връх в генното инженерство. Твори се нещо невероятно, което ще промени всичко. Тази история си я представях като цял роман, заради плавното действие и методичното изнасяне на подробностите. Вторият се гради на един обсебваш страх, познат на всеки от нас. И, разбира се, защо пък причината за него да не доведе до невиждан апокалипсис. Третият направо ни изтребва като дребни прашинки в една огромна Вселена.

„Изстиващ дом“ се отличава от всички останали и по-скоро навява тъга. Не мога да говоря за него, макар да ми направи огромно впечатление. От последните няколко мога да отбележа „В търсене на плът“, заради любопитното „посещение“ в ума на едно зомби и „Жълтият балон“, заради изненадващата развръзка, която по интелигентен начин осмисля първата му половина. За финал е оставен „Отражението“ – мрачна приказка за страдание, което не може да се опише лесно.

   Трябва да кажа, че винаги се изненадвам с нещо, когато чета сборници с жанрови разкази. Все едно си в тъмната стаичка на магьосник и опипваш напосоки тайнствени предмети, без да знаеш дали няма в един момент да се окажеш без ръка. Често се случва да се изумявам от странните и интелигентните идеи, стряскащите развръзки или начинът на предаване на историята. „Трансформации“ напълно отговаря на името си, несъмнено. Зрелището си заслужава!

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле
Книголандия
Аз чета

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s