„Кошмарното семейство“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 2) на Пиердоменико Бакаларио

Призраци и измами

   Ако споменем за призраци, сигурно повечето читатели ще си представят нещо страшно. Но при Пиердоменико Бакаларио нещата стоят малко по-различно. Всъщност призраците могат и да плашат, но тук това се случва, защото са наети да го правят. Във времена, когато бизнесът с умрели се котира доста добре, конкуренцията наистина е жестока, особено за агенция „Призраци – Мьогалей“ и наследникът ѝ, който още ходи на училище. Вече придобих представа за какво иде реч от „Хотелът на ужасите“ – първата книга от поредицата – и „Кошмарното семейство“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) само доразпали апетитите ми. Като всяка хубава детска книга, и тази държи настроението на висота. Ако се справиш с историята, както се казва в случая, получаваш бурните аплодисменти. Със сигурност доста хлапета ще имат повод да следят как се развиват нещата в следващите книги от поредицата. За мен пък това си е чисто удоволствие. 🙂

   Уил и Тъпър все още държат нивото в бизнеса, макар от време на време да е необходим и характер, за да са конкурентоспособни и да ги наемат в нови случаи. Всъщност, когато около теб постоянно щъкат призраци, нещата понякога са доста странни. Поредното оплакване е от самотен призрак, който иска да си върне почивката, грозно отнета от семейство измамници, присвоили си приятното му обиталище. Освен това прокудили и живата ѝ собственичка – възрастна дама с приятен характер. Спокойствието не само се изпарява, но и настава пълен ад. Уил вече чертае планове и селектира страшни призраци, за да прогони агресорите. Това добре, обаче на семейство Клифърд хич не им дреме за усилията им. Трябва да се действа по друг начин.

   Както в първата книга, така и тук има разни забавни „хватки“ за привличане на хлапашкото внимание. Когато става въпрос за призраци, можеш да си поиграеш с въображението и да „привикаш“ някой известен. Хареса ми идеята с пирата и неговата менажерия. Сигурно по-нататък ще се появят още такива образи. Бакаларио държи да не е наивистичен, заради аудиторията си и описва героите с доста реалистични краски. Всеки може да каже: „Хей, това това семейство ми напомня за едни хора!“, или „Момичето е точно като приятелката ми!“ 😀 Това е адски забавно и дава доста поводи едно хлапе да се замисли. Отново приятно впечатление ми направи развиващата се „любовна“ история. Няма как да минем без това, щом става въпрос за подрастващи. А момичето е страшно умно и схватливо! Да му мисли Уилард Мьогалей. 😀

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5