„Зулейха отваря очи“ на Гузел Яхина

Примирение, надежда и сила

1-210812_b   Очакването ми за силен и правдив роман се оправда по всички показатели. Гузел Яхина е напипала онова чувство на катарзис, което съпътства стойностните книги за времето след Революцията в Русия. Усещането е за нахлуващата в сърцето сила на духа, ценността на човешкия живот и непримиримостта към заробването на мечтите. В „Зулейха отваря очи“ („Колибри“, 2017, с превод на Ася Григорова) всичко това е представено без да се задълбава прекалено в политическата действителност от онова време. Новата система навлиза в живота на хората, променя ги, извлича жизнените им сокове, но не стои като гигантско божество, разперило смъртоносни пипала. Погледът е към характерите и ценностите. Всички са наясно, че не може да се опише по-деликатно какво се случва с хората, станали жертва на настъпващия режим, но Яхина не го показва натрапчиво, не настройва изкуствено читателя и не издига лозунги, за да бъде разбрана недвусмислено.

   Началото ни запознава с живота и бита на татарско семейство в отдалечено малко селце, в което всичко се развива по строго определени правила. Муртаза е типичния колос на патриархалната действителност. Придобитите през годините умения му позволяват да поддържа стопанството си в изряден вид, въпреки тежките условия. Зулейха е крехката му съпруга, „затворена“ в пашкула на религиозната си отдаденост и прозрачни мечти за щастие. Нейната задача е да обгрижва строгия си възрастен съпруг и стогодишната му глуха и сляпа майка, назована с името, описващо до последната буква сатанинския ѝ характер – Вампирица. Така Зулейха преживява „под два чехъла“ – животът ѝ е отредил ролята на прислужница във времена, в които не би трябвало да я тормозят други мисли. Сред всичко това се намесва Партията, изпращайки своите „хрътки“ в пръснатите отдалечени села, за да изземат всичко, което може да влезе в употреба за изникналите колхози. Намесата е жестока и селяните са под угрозата да умрат от гладна смърт. В началото на 30-те години идва и страшната участ за селячеството и интелигенцията. Решението е да се създадат трудови лагери насред пустите и отдалечени райони със смразяващ климат, където разкулачените да бъдат превъзпитани и въведени в новата действителност. Влаковете тръгват към неизвестното, придружавани от дългата сянка на смъртта.

   Зулейха започва новия си живот. Съдбата я запознава с десетки хора и съдби по време на шестмесечното ѝ пътуване. Яхина не се е втренчила само в съдбата на крехката, но силна своя героиня. Образите на Игнатов, Горелов и Лейбе са също толкова ярки и значими за повествованието. Игнатов е войнственото куче на Партията – сложен характер и със своя лична представа за събитията, отредили му да придружи своите подопечни в подстъпите на самия Ад. Горелов е нагаждачът – онзи образ на тиранин, така ухажван от режима, за да държи в подчинение останалите. Волф Карлович Лейбе – немски лекар, чиято практика го запраща в далечния Казан, за да преподава в местния университет. Яхина следва дълбоката му промяна и душевен смут след Революцията и важната му роля в последвалите събития. Бих споменал и Икоников – художникът, който трябва да претвори идеалите на Партията в трудовия лагер. Самата Зулейха става ярък пример за свободния дух, който се извисява над догмите, така прагматично превзели досегашния ѝ живот. Погребала четири момичета, ненавършили дори годинка, само по себе си е израз на жестоката ѝ съдба. Появата на Юсуф пък е онази окриляваща надежда, която може да покаже на крехката жена пътя към „забранените“ мечти.

   Страниците са изпълнени с кинематографична яснота, сцените са поднесени прагматично и без условностите на литературата от този тип. През цялото време си казвах, че всичко е прозрачно ясно, просто трябва да се слея с образите и да изпитам чувствата им, независимо от това дали са на положителни или отрицателни герои. Силата на романа е в действията, решенията и мислите на персонажите. В един момент човек започва да се изумява от натуралистичната яснота, от разбирането на „чуждата“ действителност. Онези времена имат своята специфика, поднесена по човешки, правдив начин. Тук читателят сам стига до изводите. Мисля, че към края има някои слаби моменти, но като цяло романът е наистина великолепен.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Мария Донева
И едно чудесно интервю с Гузел Яхина

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s