Сънища, апокрифи и сказания
Може би защото е толкова особен и саможив, Алексей Ремизов няма аурата на повечето от съвременниците си в началото на миналия век и рядко се вписва в каквито и да е литературни пространства. Самата подборка в това спретнато томче подсказва, че се търси по-специфична аудитория. Представете си автор, който съзнателно публикува сънищата си, превръщайки ги в литературна форма, способна да споделя на определена честота, а всъщност са метареалност, прозрачна диря, отзвук от несъзнаваното или просто „прочистване“ на деструкции в мисловния процес. „Диханието на нощта“ („Факел“, 2019, с превод на Огняна Иванова) преминава от форма във форма, с което следва нестроен път, способен да обърква. Всяка от трите обособени части блика от свой собствен извор и смесването им по-скоро би попречило на читателя да остане с ясни впечатления. Сънища, приказки, сказания, апокрифи и легенди – все причудливи текстове с особено звучене, понякога напълно откъснати от познатите ни истории.
Сънища. Самият Ремизов ни е оставил кратък текст, в който се опитва да интерпретира значението на своите сънища. Честно казано е доста трудно да се визуализират подобни сцени, откъдето и да ги подхванеш. Прави впечатление прецизността, с която са възпроизведени „виденията“ – детайлите са наглед хаотични, без да се конкретизира причината и следствието. Ако сте се опитвали да възпроизведете сън, липсата на логика в последователността на действията напълно изключва възможността да „прочетете“ значенията. Затова Ремизов е буквализирал всичко от спомените си, за да е достатъчно разбираемо от гледната точка на непросветения към момента читател. И все пак текстовете са изключително странни. Човек трябва да се изключи от подредената реалност, за да надникне в съновиденията на автора. Няма как да не стане въпрос и за сбъдването. Ремизов е придал особено значение на някои свои сънища.
Приказки и сказания. В руския фолклор има познати лица и сюжети, които тук придават очарование на тази част. Но, както става ясно веднага, нищо не е адаптирано за определена аудитория, затова звучи свежо и натурално. Ако разрешите да се пошегувам, малка ревизия би ни осигурила шепа пълнокръвни хорър разкази. Оценката ми е такава точно заради тази част от сборника. Най-голямо впечатление ми направиха „Ровина“, „Яйцето на Баба Яга“, „Мъртвецът“ и „Бански анчутки“.
Апокрифи и легенди. Ясно е, че тук ще има предимно религиозни текстове. Апокрифите обаче са далеч по-причудливи от познатите на всички. Бих споменал само „Соломония“, защото е поднесен изключително интересно. Обладаването от нечиста сила е доста срещана тема в литературата, но тук има и нещо повече.
Най-странната книга, която съм чел, съвсем определено! Вероятно Ремизов има и много по-различни произведения (съчиненията му се простират в десет солидни тома), а изборът в настоящото издание предполага аудитория от литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи, както е изписано на задната корица. Аз не мисля, че съм разбрал всичко, но четенето си беше ярко преживяване.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 