Мракът и съдбата
Аушвиц, Биркенау, Буна, Бухенвалд. Раните не зарастват. Години и години мракът прожектира почти ирационални сцени в ума. Как да опишеш оцеляването си? Няма език, който да нанесе реалистично съдбите на живите и мъртвите. Ели Визел е от онези, които постоянно са виждали запечатаните в съзнанието си чудовищни картини. Това са спомени, които ще продължават са се отпечатват в умовете на поколения читатели. Дали те разбират същността на предаденото? „Нощта“ („MY BOOK“, 2020, с превод на Калоян Праматаров) не представлява отговор, а въпрос, който блуждае десетилетия и търси естествената си връзка с реалността. Мемоари, романи, сценарии, извори… Различно поднесена информация, свързана с предела на човешката възприемчивост. Тези текстове са важни от историческа гледна точка, документ за времето на една от най-извратените идеологии, прилежно официализирана и приложена в действителността. След всяка прочетена книга по темата изпадам в онова ирационално състояние, способно да пречупва надежди и да изгаря умове. Трудно се пишат впечатления, защото самото четене е като кошмарен сън. Знаеш, че по този начин споделяш нечия изживяна болка, но търсиш свой собствен отдушник.
Тази история е далеч по-трудна за възпроизвеждане, отколкото за прочитане. Всеки има известни познания за Холокоста, но не всеки има достатъчно живо въображение да види реалната перспектива около едно масово изтребление. Да проследиш фактологията е едно, но да навлезеш чисто сетивно… В книгата много ясно е споделена представата за трансформацията на материята и енергията. Глад, изгаряне, разпад… Къде е човешкото тук? Представата е толкова ярка, че осъзнаването какво всъщност се случва, потъва в бездната на отрицанието. Психологическият ефект от тези картини е невероятен. Живот и смърт в едно, деградиране, отчаяние. Несъзнателно започваш за подреждаш всичко в една нестройна схема, която се повтаря многократно книга след книга. Но не е само това. В началото Ели Визел се е опитал да даде насоки. Този текст е важен, дори задължителен за разбирането на мемоара.
Все повече се убеждавам, че не може да има гледни точки, а само факти, от които да си извадим изводи. Тази и много други книги по темата са писани, за да помним, да помним, че имаме избор на щастие, защото то е извоювано в битките на миналото. Борбата е била за нас. Четем, за да осъзнаем принадлежността си към бъдеще, изпълнено с повече оптимизъм и мечти. Това са думи, които могат да бъдат оценявани само чрез пълното осъзнаване за чудото на живота и как да го опазим.
Други ревюта:
Книжен Петър 
Pingback: „Зората“ на Ели Визел | Книжен Петър