Пътнико, излез от своята тъмница
Първо трябва да кажа, че бях приятно изненадан от появата на Селма Лагерльоф в това ново издание на нейно произведение. Сякаш всичко покрай Нилс Холгерсон е ясно, но все пак празнотата си я имаше. Да, точно за този роман нямах никаква информация, но това не наруши ни най-малко моето вълнение. Спомням си как се опитвах да чета „Сага за Йоста Берлинг“ на прилично невинна възраст и споходилата ме мисъл, че за останалото творчество на Лагерльоф трябва да почакам. Сега се впечатлявам доста повече, предвид „претеглените“ през последните години сериозни теми и възможността да се наслаждавам на качествена класика. Ако разгледате по-усърдно книжарниците, ще разберете, че има далеч повече интересна класика за четене от до болка познатите десетина автори, които се смятат за задължителни. А „Коларят на Смъртта“ („Лист“, 2021, с превод на Меглена Боденска) заслужава далеч повече от едно невинно прочитане на заглавието. С оглед времето на написването на романа (1912 г.), темата е по-скоро логична и съизмерима с интересите към окултното на тогавашната публика. Но има и друго, много повече.
Романът възражда стара легенда за призрак, нарочен да прибира телата на мъртвите, нещо като помощник на Смъртта. Това определено го сблъсква с тегобите, страховете и надеждите на смъртниците, преди да прекрачат Границата. В тази своеобразна рамка Лагерльоф насища произведението си с драматични сцени на любов и изкупление, претворени от богобоязлива и добросърдечна сестра от Армията на спасението и чаровен, но безразсъдно опасен скиталец пияница, чието семейство е под угрозата да бъде съсипано. Любовта е посипана с пепел от туберкулозата, която той ѝ предава и с това я обрича на страдание, едно своеобразно отмъщение за добрината. Тук се сблъскват две житейски философии: на вярата в доброто (дадения втори шанс) и вдъхващото страхопочитание зло, прикрито зад сянката на безскрупулността и житейските облаги. В драматичното претворяване на нещо толкова банално се намесва тежката ръка на съдбата. Един мъж ще трябва да претърпи коренна трансформация на духа, за да приеме бремето да бъде колар на Смъртта и… да разбере смисълът на любовта.
В това наглед фантастично повествование изпъкват противоречиви моменти от биографията на самата Лагерльоф. В доста обширния послеслов на преводача Меглена Боденска присъстват детайли, които придават смисъл на сюжетните решения в романа и попълват доста празнини. Бих казал, че съм се докоснал до нещо изключително правдиво, защото авторката го е разказала по този начин, въпреки готическата атмосфера и привнесения религиозен нюанс. Представете си мъгливата реалност на призрачното присъствие. Е, това е доста сложно за претворяване. Дали е притча за доброто и злото или история за вредните навици, романът буди възхищение по един различен начин. Надявам се и други произведения на Лагерльоф да получат нови издания, все пак тя е първата жена с Нобелова награда за литература (1909 г.).
Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5
Книжен Петър 