„Пайнс“ на Блейк Крауч

Градчето, в което нищо не е такова, каквото изглежда

   Това май ще е най-трудно написаното ми ревю от доста време, защото трябва да пиша за трилър, а тази книга всъщност отваря доста по-голяма порта към човешкото и светът, който ни заобикаля, отколкото един трилър, написан за забавление. Още в началото трябва да спомена, че „Пайнс“ („Бард“, 2014, с превод на Венцислав Божилов) е вдъхновен от легендата „Туин Пийкс“, въпреки че не го доближава изобщо като идея и внушение. Самият Крауч е бил в плен на сериала достатъчно дълго, за да изчисти концепцията на собствената си книга и да вложи вътре достатъчно идеи, които да прекрачат отвъд жанра. Сега, след като съм затворил и последната страница, мога да твърдя, че се радвам, защото ме очаква и продължение. Изненадващият край наистина ме остави без думи, но ми остави и леко разочарование, заради липсата на насочващи препратки тук-там из книгата. Добре е все пак, че има продължение.

   „Пайнс“ започва мистериозно и веднага ни „вкарва във филма“, както се казва. Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в закътаното градче Уейуърд Пайнс, за да потърси обяснение за изчезването на двама федерални агенти. Пристигането е увенчано с жестока катастрофа, която го изпраща в местната болница с множество наранявания и частична амнезия. Объркването му е в реда на нещата, но това не единственият му проблем, защото документите му липсват и хората наоколо изглежда не му вярват. Обзема го някакъв почти свръхестествен страх дали наистина е с ума си, тъй като доказателствата за това изглежда се намират навсякъде из градчето. Решението е да действа веднага, заемайки се да разплете мистерията. Това, което го очаква обаче прилича повече на фантазия, отколкото на каквото и да е друго.

   Едно от хубавите неща в книгата е, че действието тече равномерно, без големи отклонения и може да се прочете буквално на един дъх. Крауч е успял да се въздържи от забежки в сюжета и е се е постарал да изчисти всякакви „кукички“, с които може да помогне на читателя да разконспирира нещата рано-рано. Споменах, че това ме разочарова, защото явно почти никой писател не прави така, но стигне ли човек края, веднага забравя за този проблем.

   И да, учудващо е, че няма да съм многословен в това ревю – просто много неща не трябва да споменавам. Затова пък ще си направя устата да похваля автора за жестокото преплитане на жанрове, което е устроил. Мистерията е в основата, малко хорър и крими за подправка, и… фантастика. Трилър – 10 %. 😀 Това е книга за гореща препоръка, въпреки че не всеки ще се съгласи с мен. Вярвам, че продължението ще надгради в пъти странната първа част и няма да ме разочарова.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Други ревюта:

Writing is fun, Soulseeker