„5051“ на Светлана Тушева

Отвъд порталите

   От време на време хвърлям око на не толкова популярни книги и тихо се радвам, ако съм уцелил нещо „по моята част“. От известно време фантастиката у нас изостана драстично от фентъзито и това леко ме натъжава. Дори хорър се купува повече (за него пък се борехме допреди няколко години). Ако е жанрова литература, то ще е в огромната си част „тийн“. И в „5051“ („Многоточие“, 2020) има нещо такова, макар да са избегнати повечето познати прийоми, които директно поставят книгите на рафтовете за млада публика. С радост осъзнах, че в сюжета на тази повест са включени достатъчно фантастични елементи, пък и темата за „скрито измерение“ или портал към „невидимо пространство“ носят очакваната специфична настройка. Ако ме питате сериозно, по-скоро виждам един футуристичен фентъзи свят. За някои сцени бих поспорил, но с напредването на действието нещата започват да се случват с добра скорост и усърдие. Ако има нещо, с което специално бих похвалил Светлана Тушева, то е в добре замислената идея. Харесвам порталите и тяхното значение в историята. Книгата се чете бързо и оставя място за монументално продължение. Дано това се случва в момента, защото всичко води натам.

Ако погледнеш отгоре нашето пространствено измерение, не се случват кой знае какви необичайни неща. Хората са в плен на своите предразсъдъци и са си изградили традиционен начин да изживеят живота си. Тук-там има проблясъци, но те са скрити от привикналите към нормалното очи. Някъде има портали, които не пропускат всеки желаещ, дори да има буйно въображение и да търси упорито заветното доказателство. Намират ги само Талантливите, тези с по-развити възприятия и възможности да манипулират хора, предмети, пространства и… себе си. Клара е бегълка и четиринайсет години чака възможност да се върне в родния си дом, макар само единици да я очакват с отворени обятия. Сега има дъщеря, Йонкс – момиче като всички останали, на което е спестено най-важното. Сега двете са се запътили към един от порталите, за да научат последствията от изчезването на Клара. А те не са малко, нито са приятни за тях двете. „Отвъдният град“ продължава да обучава Талантите си и да ги вгражда в своите политики и добре организирани системи. Те са по-скоро роботи, които нямат особен избор, ръководени от деспотичен диктатор, върнал някои непопулярни закони от миналото. В първата им среща Клара е излязла победител, но сега срещу нея застава цялата система. Хитростта и смелостта вече не са достатъчни, защото си има беззащитната Йонкс, а тя, изглежда, няма Талант, за да живее безпрепятствено във футуристичния град.

Историята в тази кратка книга е прекрасна. Има го предизвиканото любопитство, напрежението и многобройните въпроси и очаквания. Началото ми се стори странно и не добре „изгладено“, предвид важните сцени, които дават начален тласък на всичко. Точните думи са „леко изкуствено“, без да омаловажавам типичния диалог между майка и дъщеря в „трудна“ възраст. Тук би могло да има доста повече, макар да не е планирана като пълнокръвен роман. Краят също повдига много въпроси. Всеки би заподозрял, че има още, което трябва да очаква с нетърпение. Иначе съм доволен, че прочетох книгата.

За любопитните – Светлана сама разпространява книгата си през създадената за целта страница: „5051“

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Други ревюта:

Аз чета