„Отрова“ на Саманта Швеблин

Състояние на сетивата

1-217468_b

   Мисля, че сме възнаградени да четем и такива книги. Когато човек е склонен да прескача нива и е настроен за различни перспективи, възможностите за избор се увеличават неимоверно. Литературата определено има неизмерими пространства, които преброждаме със зареян в далечината поглед или събираме вътре в себе си. След време паметта ни се заиграва с тези перспективи, изгражда препратки към различни моменти и ги струпва в мисловни възли – същински острови на познанието, към което се връщаме отново и отново. Именно към това ни насочва Саманта Швеблин. „Отрова“ („Лабиринт“, 2019, с превод на Захари Омайников) води към пътища и мостове, изградени от мистерия, а водачът тайно нашепва посоки и пренарежда действителността. Всъщност не съм срещал творба, конструирана по толкова необичаен начин. Тук дори неяснотата има структура, която паразитира наоколо и дразни с тревожни видения, преодолели традиционните сетива. Забърканата смес от спомени, състояния и чувства изглеждат напълно ирационални, но явно имат стабилна основа, преднамерено скрита от читателския поглед.

Историята е семпла, изградена чрез неповторимия чар на изненадата и страховитото усещане за нещо неестествено, което се превръща в тръпчива сладост. Но създава и тревога, пъплеща из цялото тяло. Заровени сме в съзнанието на Аманда, чийто тревоги се въртят около група събития, които трябва да бъдат претворени и анализирани през паметта ѝ. Жонглирането през времето я обсебва дотолкова, че мисълта ѝ започва да създава невидими нишки към търсените факти, а те се подреждат един по един, за да обрисуват цялата картина. Основното събитие е парапсихически феномен, чрез който персонажите са вплетени в свръхестествена симбиоза, а причинителят насочва Аманда към очакваните отговори в нестроен диалог. Швеблин никак, ама никак не помага в това търсене. Читателят е погълнат от мистериозната ситуация и е в постоянно търсене на отправни точки.

Колкото необичайна, толкова и привлекателна е тази книга. Точно липсата на отправни точки създава този коварен страх, който ме караше да потръпвам и да се лутам насред извънмерното пространство в съзнанието на Аманда. Макар тук да няма отговори на всички въпроси, усещането е за видимо удовлетворение. Ако се пробвате, с радост бих прочел още отзиви. Браво на издателството за необичайното изживяване, което ми подари.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Едно мнение за “„Отрова“ на Саманта Швеблин

  1. Pingback: „Хиляди очи“ на Саманта Швеблин | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s