„Хиляди очи“ на Саманта Швеблин

Невидими присъствия

1-227780_b

 Не бих могъл да съм по-въодушевен в очакването си от тази книга. Предната, носеща тревожното име „Отрова“, си беше абсолютна загадка, която прекрои доста от възгледите ми относно стил на писане и поддържане на вниманието. А е хубаво човек да се изненадва от време на време, дори да се е врекъл на определени сюжети и концепции. За радост аз от години не тъпча на едно място и поглъщам все нови и нови идеи, реализирани в литературна среда. И в „Хиляди очи“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Захари Омайников) има познати нюанси, но е друго да се потопиш в добре подбран и изчистен от недомлъвки свят, обрисуващ някакво тревожно бъдеще. Естествено е консуматорското общество да ползва от своето вечно любопитство, за да трупа позитиви и приятни усещания. Иновациите ни теглят все нагоре и нагоре, макар науката вече сериозно да изпреварва възможностите ни да си обясним по достъпен начин новите технологии. Ползата за нас е просто да ги използваме по предназначение. Така, например, един интересен инструмент като Интернет отдавна не се нуждае от причина да съществува. Това, което прави Швеблин, е повече от практично. Виртуалната среда се е сдобила с множество тела, чрез които всеки потребител би могъл буквално да влезе в живота на някой друг, и то без много усилия. Дори не е необходимо съгласие, защото това е… просто една лотария и игра на домашни любимци.

Думата „мания“ се свързва с действия, насочени към удовлетворяването на определени силни желания, без оглед за практичност или логика. Именно в мания се превръщат малките устройства с форма на различни животинки, които имат вградени камери и опция за контролирано движение в пространството. Купувачът на животинката се „произвежда“ в Господар, а Операторът – в неговата личност. В тази игра няма изкуствен интелект, което гарантира абсолютна непредвидимост в новоизградените отношения. Едно е да комуникираш през компютър, друго – да допуснеш съвсем непознат човек в дома си, макар и в тяло на робот. Късметлиите изграждат стабилно и взаимно удовлетворяващо приятелство, но често нещата излизат извън контрол. Потребителят на животинката може да е абсолютно всеки…

Всъщност читателят веднага си представя как хиляди извратени хора пренасят „офисите си“ в електронните устройства и шестват безнаказано в чуждите домове, създавайки забранени връзки и отношения. Реално това могат да са и самотни хора, такива с трудности в общуването, виртуални пътешественици или хлапета, намерили нов начин да вършат безнаказано бели. Обаче опасността да попаднеш на неуравновесен или неподходящ потребител остава. Саманта Швеблин представя по доста атрактивен начин тенденцията да общуваме виртуално. Истината е, че зад добрите практики винаги съществува възможност и за злоупотреба. В романа са разгледани множество варианти, което оставя съвсем различно усещане от традиционните фантастични сюжети. На практика в това произведение я няма тази ексклузивност на хит, но пък оставя вратички за различни интерпретации на проблема. Всъщност опцията е да направиш разумен избор и да претегляш ползите и вредите за себе си.

Традиционно, след края на четенето главата ми е пълна с въпроси. Именно в това се крие силата на литературата. Определено Саманта Швеблин има какво да покаже в бъдеще. Ще очаквам още от нея.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s