„Тук, в истинския свят“ на Сара Пенипакър

Светът на Уеър

1-228088_b

  Лесно се отварят книги, но когато се зачетеш, времето може да изостави естествената си функция и да предложи само един отрязък от действителността. Както преди време лисичето Пакс смело изследваше света, така и единайсетгодишния Уеър в тази книга проглежда през баналните инструкции на човешката вселена. „Извън е част от вътре, когато става въпрос за хора – опита се да обясни той, а после усети как лицето му пламва…“ Един миг на осъзнаване и съмнение, че все пак нещо може да не е наред във Вълшебната страна на честността. „Тук, в истинския свят“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Лидия Шведова) е история за момчето, което усеща болката на другите, люшка се между вътрешната си доброта и „новото безразсъдно аз“, но не намира причинна да се откаже от това да е сам. Да, звучи наивно, като крехка илюзия, защото дори „извън“ не всичко е честно и не винаги доброто побеждава. Затова трябва да размислиш и да прецениш къде искаш да бъдеш и какъв искаш да станеш.

В тази книга за всички възрасти се случват неща, през които преминава всяко дете, но е и прекрасен пример за стремежите, щастието и приятелството, които те очакват с отворени обятия. Тук присъства и вечното противопоставяне между възрастни и деца, но без натрапчивата убеденост, че едната от двете страни греши. В Сара Пенипакър го има това почти вълшебно усещане за принадлежност към една по-добра и всепоглъщаща илюзия, която осмисля възприятията на хлапаците и им дава поле за действие. Не е трудно да се съзре философската нишка, която се вие в детското съзнание и произвежда смисъл, така нужен за тяхната лична свобода. Уеър и Дженифър, двата основни персонажа, са толкова различни един от друг, но точно този сблъсък на реалности може да коригира натрапените в миналото комплекси. Уеър открива мъжеството си (строи замък), а Дженифър създава градина от липсващи приятелства. Сюжетът е богат, наситен с човешки слабости и предизвикателства в отношенията. Хубаво е да имаш баба, която да наричаш Голямата работа, приятелка като Дженифър в една самодостатъчна лична вселена, мечта, която избуява със всеки спечелен грам самоувереност и повод да бъдеш доволен от себе си.

Тази книга е колкото „дълбока“, толкова и искрена. Разбира се, има я онази детска наивност, през която всеки хлапак трябва да премине, и често е като бодил в дупето на възрастните. Да откриеш силата и призванието си не е лесно, но затова пък е наистина вълнуващо. Остана само да благодаря на авторката за прекрасната история!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s