„Докато музиката свиреше“ на Натаниъл Ланде

Изкуството на живота, изкуството на смъртта

1-230070_b

   Историята помни героите, но и лицата на демоните, които погубват всяка мечта. Едва ли може да се изчерпи темата за ужасите на войната такава, каквато е в действителност. Всеки исторически или литературен текст прикача пласт към трагедията, като дава на поредните поколения все нови и нови теми за размисъл. Защото е важно да познаваме добре тази тъмна част от човешката суета. След толкова много прочетени книги за войната, „Докато музиката свиреше“ („Кръг“, 2021, с превод на Майре Буюклиева) ми донесе нови предизвикателства. Темата може да е за войната, но самата книга е за изкуството, което не познава разделение и бариери. През цялото време звучи мелодия, която придава значение на всичко: творбите на композитора, безупречното изпълнение на оркестъра, неугасимата страст на диригента. Смъртта покосява талантите, но накрая остава магическите творби – спомен за някакво почти неизразимо чувство, което надживява пролятата кръв и миризмата на смърт. Натаниъл Ланде е написал роман-муза, претворил по особен начин нацистката окупация и страданията на жертвите, без да отнема от реалността на трагедията.

Началото е за приятелството, музиката и битките за любовта. Предвоенна Прага подслонява таланти, чието бъдеще е изпълнено с ентусиазъм и творчески устрем. Младият Макс попива жадно от цялата атмосфера и се гордее с прочутия си баща Виктор Мюлер, диригент с особени заслуги към музикалната култура. Неговият малък свят е изпълнен с мечти, а талантът на акордьор му отваря всички врати. Сред тази идилия се промъква нацистката пропаганда и бавно променя райското кътче. Налага се Макс да съзрее под угрозата от задаващата се окупация, да осъзнае някои истини за човешкото безумие и да намери отговори на невинните си въпроси. Но отговорите не съдържат логиката, която търси. Сега трябва да порасне бързо и да поеме горчивата глътка на смутното време. Ланде описва нацистката идеология като призрачно проявление пред очите на децата, които трябва да научат по най-трудния начин, че те и приятелите им са жертвени агнета в една непонятна война.

Романът на Ланде е див, звучен и правдив, литературен спектакъл, чиято последна сцена се явява легендарната детска опера „Брундибар“, реализирана в концлагера Терезин, за да вдъхне изгубената надежда в детските сърца. Наглед лесно четим, той разполага с достатъчно мащаб, за да вплете в себе си политическата върхушка и шпионски мрежи, станали причина за разкриването на нацистките злодеяния. Всъщност книгата е достатъчно сериозен труд. Цялостната концепция е поднесена брилянтно от един достатъчно ерудиран и съвестен писател. И отново да спомена музиката. Такава книга се изживява истински, като концерт с любим диригент.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s