„Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ – книга 2), текст – Елена Павлова

Магия, богове и простосмъртни

1-23456654   Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“, едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи. За да се потопим напълно в сложния митологичен свят, тук е и въздействащия текст на Елена Павлова, която не само ги разбира тези работи, но и знае как да привлече читатели от всяка възраст. Пленителните илюстрации на Петър Станимиров пък отварят вратата към магическата красота на героите, за да покори и най-незаинтересованите от жанра. Любов, отмъщение, сила, красота, магия и всичко останало, с което една книга може да вълнува, освен че тази е и едно своеобразно произведение на изкуството.

   В тази част се подготвя двубой за чест и привилегии – победителят ще черпи от своята слава. Зигмунд и Хундинг ще се сборят – единият за любовта си, а другият – за честта. Наоколо бдят валкириите, които следят всичко изкъсо, за да се намесят в полза на заслужилия. Но докато двубоят се „пече“, божествените приумици достигат своя пик – Вотан и Локи са готови да променят съдби и преследват свои цели. Алберих, кралят на джуджетата, все още не се е отказал от всесилния пръстен и готви своя изненада, в лицето на син със свободна воля, каквото е изискването към притежателя на пръстена. Но това далеч не е всичко. Когато става въпрос за богове, съдбата плете сложни отношения и малко са способни да видят къде е началото на нишката и къде е краят. В големите битки не винаги печели любовта, но пък се ражда великолепна история.

   Чудесата на „Пръстенът на нибелунга“ не свършват на това място. Време е новороденият Зигфрид да поеме своята съдбовна роля в третата книга от тетралогията. Ако трябва да обобщя всичко с няколко думи, мога само да се възхищавам на подобен труд. Митологиите са прекрасен извор на вдъхновение и това важи с пълна сила именно тук. Нищо против Толкин, Риърдън и Геймън, просто включете и тази тетралогия сред книгите в библиотеката си. Няма да съжалявате.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Не си и помисляйте да пропускате ревюто в Книжни криле. Ще видите защо. Още в Книголандия и Goodreads

Едно мнение за “„Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ – книга 2), текст – Елена Павлова

  1. Pingback: „Зигфрид“ („Пръстенът на нибелунга – книга 3), текст – Елена Павлова | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s