„За любовта и други демони“ на Габриел Гарсия Маркес

Любовта е демон на изпитанията

1-167218_b   Преди известно време, докато разговарях за нещо, стана въпрос за Маркес, след това отнякъде се появи статия с негови думи, които ми направиха много силно впечатление. Впечатлявам се, когато някой ми говори като обсебен от определен писател и го приема с отворени обятия, дори го обича. Думите се изливат магически и осмислят нечие съществуване. Това е красиво, естествено и влече със себе си много емоции и усещания. Дотолкова се впечатлих, че безхаберно накупих всичките му налични за момента книги и зачаках почивния си ден. Всъщност темите на Маркес се оказаха близки и разбираеми за мен. Вписвам се добре в литературната му вселена. Обичам да се ровя из човешките слабости, да поемам от трагедиите и ужасите на живота, изпитанията, душевния смут и стотиците нюанси на любовта. Маркес и самотата, Маркес и пречупените реалности, Маркес и незабележимите хора с техните невинни желания, стъпкани от времето и обстоятелствата. „За любовта и други демони“ („Лъчезар Минчев“, 2012, с превод на Елена Дичева) събира всичко в едно и отпраща назад в миналото, където религиозната обсебеност малтретира всичко човешко и земно, докато не заприлича на изпражнение. От ценност вярата е превърната в мощен инструмент за мъчения, прогонване на демони и отпращане на любовта към вечно дебнещото божество. Картината е смехотворно-трагична и отпраща към някаква сюрреалистична трагедия.

   В този изроден свят се ражда Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес (името не е случайно избрано) и поема първите глътки на своята непосилна участ. Маркес следва определена линия, разгръщайки постепенно драмите на семейството, в което се ражда същество, подобно на ангел в своята човешка невинност. Контрастът е явен – родителите на Сиерва Мария са неспособни я отгледат нормално, заради личните си демони в лицето на страха от живота и необузданата лудост. Един обет пред божеството дарява символа на нейния живот – дългата коса. Да разбереш невинността във време, в което демоните се разхождат между хората и всяват религиозен ужас, е непосилно. Сиерва Мария е принудена да расте сред робите и техните езически вярвания, които посяват в малкото ѝ сърчице друга вяра, друга любов и друг смисъл. Заточението в християнската обител е като наказание свише. Бяс или демони? Присъдата тегне над момичето като нож на гилотина, който всеки момент може да прекърши всичко човешко, останало у нея. Както и любовта, която едва може да разпознае, въпреки че стои пред нея и реди признания – новата жертва на бесовете в лицето на отец Делаура.

   Начало, което по-скоро звучи забавно и край, способен да разболява души – това е реалността в „За любовта и други демони“. Маркес се „скрива“ зад миналото, за да онагледи една трагична история, но въпросите и отговорите винаги са съпътствали борбата между човешкото и илюзорното. Любовта е демон, който не подбира „жертвите“ си, но носи волята да познаеш и намериш своя път. Сиерва Мария е прекършена още в невинна възраст и нейното търсене е като плуване в блато, пълно с чудовища. Книгата е разстройваща до такава степен, че изравя скритата трагедия в самото човечество.

   Ако това е само една от книгите на Маркес, просто не си представям какво има в останалите, половината от които изобщо не са превеждани на български. Бих препоръчал на прочелите книгата „Монахът“ на Матю Грегъри Луис. По-различна история, но отново пълна с демони, такива, каквито отново посяват съмнението в човешкия разум.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Книголандия
Дневникът на един книжен тигър
Левитация

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s