Безтегловен живот
Когато започнах да чета Сесар Айра, се появи особеното усещане за причудливи форми и нереалност. Този автор на стотина книги някак почти на шега разчупва клишираната реалност и я привежда в особен модел структура от невидим материал, който има плътността на паяжина, но здравина на бодлива тел. Когато прочетох „Доказателството“, останах приятно изненадан от погледа му върху смисъла. Бях написал, че Айра си „играе на смисъл“ и това се потвърди напълно в „Принс“ („Агата-А, 2020, с превод на Красимир Тасев). Има автори, които чрез литературата създават причудливо изкуство. Познатите теми са мощен стимул да се поразсъждава надълго и нашироко, да се запълни пространството с безкрайна върволица от човешки мисли и реакции, но те никога не бягат от линията на обозримото. Бих могъл да не харесам този роман, защото акцентира върху човешката незавършеност, на кривата част в часовника, която му пречи да бъде предвидим, на грешните пътища и липсата на потенциал. Човек би се възхитил на една безпогрешна илюзия, но надали би останал очарован от описаната представа за импотентност, която паразитира в човешкия ум. Но пък е толкова вълнуващо да попаднеш на персонаж, чийто живот показва реална проява на трагикомичност и в същото време се състои в друга реалност.
Разбира се, Айра е изградил чудесен сюжет, който въздейства с неприкритата си реалистичност, но неговият герой е беглец от събитията с предвидим край. Лутането му из изпълнимите и неизпълнимите желания го прави загадъчен обект за изследване. Точно това се оказа и причината да изпитам удоволствие от четенето. Читателят в мен се развълнува, започна да търси концепции, да разглежда казуси, за да издаде накрая и присъда. А героят е прочут автор на готически романи, истинска легенда сред милиони почитатели. Разработената концепция „изплюва“ роман след роман, но един ден това престава да носи удовлетворение на своя създател. А реши ли да смени коловоза, трудно би успял да убеди в добрите си намерения издателския пазар, който го е прошнуровал и складирал при послушните „златни кокошки“. Решението е да приключи с книгите, но тогава ще трябва да запълва времето си с нещо друго. Наркотиците определено са входове към други реалности, така че е време за дълбока и коренна промяна.
Романът на Сесар Айра изглежда див и неприветлив, извън познатите стандарти. Способен е да създава необичайни връзки и да се крие от естественото в литературата, което го прави истинско предизвикателство. Често възникналите въпроси са за фалшиво и действително, за скрита манипулация. Изглежда, че няма добре изразен пряк път за удовлетворителен финал, но, може би, точно в това се крие неговия чар. Сюжетът представя писател на лесносмилаеми готически романи, а самата идея е разработена в ярка концептуална творба. Харесват ми тези противостоящи си дадености. Ясно е, че ще се срещна с още произведения на този автор. Определено съм заинтригуван.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Книжен Петър 