„Мистерия във Венеция“ („Детективи по неволя“, книга 1) на Бьорн Суртлан

По следите на престъплението

   Детска поредица за пътешествия е чудесна отправна точка за търсене на мистерии и опознаване на известни градове. Идеята на Суртлан е да направи пътеводител под формата на кратки романи с приключенска и криминална нишка, извеждайки в края на всяка книга най-популярните обекти и любопитни факти за съответния град. Естествено, това е доста притегателно за младите читатели, които не само се забавляват, но и научават повече за света около тях. „Мистерия във Венеция“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) е чудесна разходка, но това е само „опаковката“ на книгата. Имаме прекрасно семейство с три хлапета, посветено на културния живот, което ужким пътува по работа, но се сблъсква с всякакви мистерии и трябва да впрегне всички свои членове за разгадаването им. Но докато родителите не са толкова склонни да изпадат в неприятни ситуации, децата с радост поемат инициативата и често остават доволни от решенията си. Венеция е прекрасен град, да, но и тук се намират разни съмнителни типове с лоши намерения. Ето чудесен начин да си изкараш хубаво, без да скучаеш.

„Свещеният меч“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 6) на Алфред Бекер

Краят на света

   Неусетно стигнах до края и на тази поредица. Шест книги – шест вълнуващи криминални загадки от света по времето на Леонардо да Винчи. Какво по-хубаво за едно хлапе да се върне назад в Историята и да се потопи в тайнственото средновековие, заедно с някои популярни личности от онова време. Дори без модерните технологии, завзели неусетно съвременността ни, всеки би могъл да тества себе си с някакво приключение. Чудесен пример е онова момче, което чинно изследва природните закони и обмисля решения за бъдещия живот на човечеството като цяло. Ако питате мен, едно дете би разбрало много повече за света, ако се запознае с личностите, които са го изградили, за да можем впоследствие да се ползваме от по-лесния живот и да имаме време за „глупости“. 😃 Тук Леонардо е на десет и трябва да измине дълъг път, но точно неговото малко „аз“ би подтикнало някое дете да направи смелата крачка. Чудесната поредица завършва със „Свещеният меч“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) – приключение, в което мащабите стигат до… края на света. Е, от време на време все някой плаши хората с невиждани катаклизми, но през средновековието в основата на бедствието е така наречената душа. Ако сте внимателни и притежавате критично мислене, можете да усетите дали някой не се опитва да ви преметне. Питайте малкия Леонардо какво мисли по въпроса.

„Черната смърт“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 5) на Алфред Бекер

Чумата идва

   Явно е страшно вълнуващо да познаваш Леонардо да Винчи, особено като десетгодишно хлапе, защото около него все се случват интересни неща, като например дисекция на животни, изобретяване на странни машини и опасни изпитания. Поредицата с криминални загадки върви прекрасно, така че и най-придирчивото хлапе би я прочело докрай. Предпоследната книга също дава заявка за истинско приключение, не само заради различното време, но и мащабите. В „Черната смърт“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се запознаваме с епидемиите от чума, върлували през определени периоди, по-лоши дори от война, защото заличавали села и градове. Страховете на хората да не се заразят били толкова силни, че ги принуждавали да „потушават“ заразата с огън. Но това е детска книга и няма логика да е наистина прекалено страшна, затова Бекер е изградил от нея ново приключение, което стига чак до портите на великата Флоренция от времето на нашия герой. Не мога да кажа друго, освен че това е поредната добре развита история. Щом и аз се захласвам толкова много, значи говорим за нещо специално.

„Кражбата на водния знак“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 4) на Алфред Бекер

Леонардо и разбойниците

   Неусетно стигнах до края на четвъртата книга от поредицата „Криминалните загадки на Леонардо“ и бих казал, че никак не е скучно, когато имаме за герой един бъдещ гений. Не че и сега настоящото хлапе крие способностите си от света, макар реално да постигне славата години по-късно. „Кражбата на водния знак“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) със сигурност покачва нивото и се настанява в бизнес класата. Защо бизнес? Ако живееш близо до Медичите и банките им, лесно придобиваш представа за живата конкуренция на търговците в град като Флоренция. Дори проектираната от Леонардо прословута машина за въртене на печено месо би придобила значение в подобна среда. 😃 В тази книга напрежението видимо се покачва, като Бекер не спестява подробности относно мръсните номера и лошите намерения на престъпниците. Говорим за детска книга, но това не изключва истинското приключение, гарантирано от крадци, измамници и въоръжени с аркебузи страшни мъже. Какво по-хубаво като история за млади читатели?

„Тайната на алхимика“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 3) на Алфред Бекер

Загадката с винсентовото синьо

   Младежката история на Леонардо от Винчи трупа все повече доказателства, че става въпрос за онзи гений, когото всички познават по име и талант. Бекер съвсем явно подсказва какво би могло да е бъдещето на малкото момче в поредицата си. Годината е 1462-а и нещата за героя вървят по най-трудния начин, макар от ума му да излизат куп идеи за изобретения, които би трябвало да постигнат феноменален успех. Но пък Леонардо е още на десет и не е от богаташите на Флоренция, затова ще трябва да изчака по-зрелите си години и подходящите условия. Историята продължава с поредната криминална загадка, напълно в стила на времето си. „Тайната на алхимика“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) дава още насоки за живота по онова време, но и доставя нови герои и ново приключение. Хлапаците със сигурност ще се заинтригуват от тогавашните крадци и побойници. 😃 След първите две книги, тази ми се стори дори още по-интересна. Като включим художниците, алхимиците, благородните особи с властови амбиции и градската стража на Флоренция, някак завиждам на тези, които ще се изненадат приятно, ако се доверят на поредицата.

„Мистериозното отвличане“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 2) на Алфред Бекер

Приключения и опасности

   След като останах приятно изненадан от първата книга за малкия Леонардо и неговите изобретателни решения в разследването на загадки, веднага се насочих към втората. Изглежда Алфред Бекер напълно покрива условията, в които една детска книга трябва да задоволява любопитството на младите читатели и да поддържа интереса им. Приключенията са едно на ръка, но тук са вложени доста любопитни факти и, естествено, въображение. Леонардо е просто едно хлапе, което трябва да живее в средновековни условия и да стане онзи гений, познат на всички. Така да се каже, ако някой иска да се развива, трябва да се докаже. „Мистериозното отвличане“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) носи още повече приключенски дух, интриги и опасности. Селцето Винчи вече е твърде тясно за мащабни разследвания, така че е време за перлата по онова време – Флоренция, град с много лица, но и възможност за малкия любопитко да развие достатъчно усета си към изкуството. Междувременно се случват твърде опасни събития, затова трябва да се внимава много. Ето ни в центъра на поредното предизвикателство.

„Тайнствените конници“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 1) на Алфред Бекер

Фантазиите на Леонардо

 Веднага ми допадна идеята на автора за детска историческа поредица, свързана с идеите и изобретенията на Леонардо да Винчи. Естествено, този Леонардо е още десетгодишен хлапак и всичко, което му се случва, изглежда точно като приключение, пълно със загадки и много проблеми от всякакъв характер. Не ми беше трудно да си представя възможното детство на такъв гений, но пък имаше доста приятни изненади по време на четенето. Представете си малко селце, в което дребни търговци и занаятчии се опитват да изкарат прехраната си, а едно малко момче постоянно задава странни въпроси, провежда експерименти и си търси белята. 😃 Това е прекрасен сюжет за детска поредица, а като включим фигурата на Леонардо, нещата придобиват епични размери. „Тайнствените конници“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) е едно чудесно начало, което би развихрило фантазията на повечето хлапаци. Самият аз не усетих кога историята ме погълна, макар вече трудно да се изненадвам от подобни сюжети, предназначени за деца. Авторът се е справил удивително добре и липсата на илюстрации изобщо не намалява удоволствието от четенето.

„Тайната на възкръсналия от вълните“ („Островът на приключенията“ – Книга 8) на Хелън Мос

Спасителна акция и рок легенди

 Засега тази е последната преведена книжка от детективската поредица „Островът на приключенията“ и трябва да мисля за нова. Като се огледам, не е като да нямам избор, но се надявам следващата да е също толкова въздействаща и забавна. Ако питате хлапетата какво искат да четат в свободното си време, трябва да се постараете вниманието им да бъде превзето изцяло. По мое време нямаше дълги поредици и постоянно се налагаше да издирвам подходящи за мен книги. Така да се каже, сам си препоръчвах и обикновено успявах да намеря достатъчно интересни. Сега има купища, само трябва малко любопитство и читателска култура. Тук Хелън Мос е успяла да намери формулата. И „Тайната на възкръсналия от вълните“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) притежава магията да настройва към приключения. Ако имаш усет към загадките, няма как да останеш с празни ръце, дори да си попаднал на тихо и спретнато място, където е рядкост да забележиш нещо нередно. Е, тук няма опасност да ти се налага да скучаеш.

„Тайната на динозавърските кости“ („Островът на приключенията“ – Книга 7) на Хелън Мос

По следите на научното откритие

   Колко приятно и вълнуващо е, когато детска поредица е превърната в страхотно криминале, а и е чудесен пример за хлапаците с развита логическа мисъл. Наред с приключенията и забавните ситуации, из Касъл Кий се извършват истински геройства не от кой да е, а от група деца, които не само си прекарват страхотно, но и помагат на полицията. Е, полицията научава последна за геройствата, но това е подробност за ограничени родители. 😃 Важното в случая е, че младите детективи си вършат чудесно работата и дават отпор на престъпниците. „Островът на приключенията“ е наистина мега яка поредица, както би казал някой почитател на криминалните истории. И така стигаме до „Тайната на динозавърските кости“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) – поредната порция екшън и разкрити престъпления. Тук дори имаме повече герои, макар някои да не се изявяват толкова с логическа мисъл, а с конспиративни теории. Ако някъде открият нещо, което може да се върже с куп местни и световни легенди, то веднага би послужило за доукрасяването им. Представете си кости, които могат да са на извънземни рептили. Е, това е забавната част в случая. 😊

„Тайната на зловещия скелет“ („Островът на приключенията“ – Книга 6) на Хелън Мос

Нова ваканция, нови загадки

   Какъвто и да е един читател, той би се почувствал прекрасно, ако поредицата, която чете, не пресъхва откъм идеи и върви стремглаво към нови върхове. В „Островът на приключенията“ Хелън Мос нито за миг не отпуска повода и вещо разказва пленителни истории, които не намаляват своята сила. Повтарял съм го и преди, но едва ли някой ще ме обвини, че се вълнувам. Едно време четях такива приключенски романи, които спокойно вълнуваха и любителите на класиката, макар традиционно да се препоръчваха за деца. Все пак към по-съвременните детски поредици я има невидимата спирачка за някои теми като скалпиране, придружено с щедро визуално пиршество, и други подобни, но това пък развихря въображението и доставя други идеи. „Тайната на зловещия скелет“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) влиза достойно като част от поредицата и насочва хлапаците към нова загадка. Дестинацията е малко селце с малко поводи за развлечения, но пък си имаме цяла банда детективи, които се съмняват във всичко. Така дребните неуредици водят до пресни следи към истински престъпления. Не ме питайте къде в случая е полицията. 😃 Тя има сложната задача да премине първо през законовите норми. А децата са си деца – от време на време стават страшно пъргави, когато им предстои приключение. 🙃

„Тайната на прокълнатия рубин“ („Островът на приключенията“ – Книга 5) на Хелън Мос

Цирк и приключения

 Когато една поредица набере скорост, с чиста съвест човек може да заключи дали продължава да си заслужава четенето или е престанала да носи удоволствие. Е, „Островът на приключенията“ има прекрасната перспектива да задържа вниманието и да носи нови емоции, така че всичко е наред и спокойно мога да я препоръчвам на хлапаците, изградили в себе си приключенски дух и усет към криминалните сюжети. Самият аз се забавлявам достатъчно и чистосърдечно бих похвалил Хелън Мос, че задържа и моето внимание. Тук децата детективи не са просто фантазьори с излишък от енергия, а истински герои, когато им се наложи да разрешат поредния случай. „Тайната на прокълнатия рубин“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка), петата книга от поредицата, прекрасно илюстрира споменатото по-горе, без да спестява нищо от едно класическо разследване, каквото се случва на всеки известен детектив. Само се чудя как местния инспектор не си е пъхнал вече главата в някой кош за пране, защото определено трябва да се засрами. 😃 Това със сигурност помага за повишаване на самочувствието в подрастващите читатели.

„Тайната на изчезналата картина“ („Островът на приключенията“ – Книга 4) на Хелън Мос

Трудно разследване и куп опасности

 Изключително ми е приятно, когато една поредица търпи постоянно надграждане и всяка следваща книга добавя към историята все повече идеи и завръзки. Тази е детска, но това не изглежда да влияе на устремната Хелън Мос, която продължава да усложнява постановката до степен, че почти забравям за аудиторията ѝ. Думата в случая е реалистично и поднесено с достатъчно внимание, така че хлапаците да нямат и миг на съмнение и разочарование, когато прелистват страниците. „Тайната на изчезналата картина“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) поднася мистерия, кражба на произведение на изкуството, опасно разследване и много инфарктни ситуации, което естествено кара читателя да мисли в перспектива и да внимава в детайлите. Не мога да пропусна и забавлението. Скот, Джак и Емили вече са познати персонажи, а постоянно „прииждащите“ нови променят атмосферата и създават различни причини за подозрение. Никак не е маловажно за сюжета престъплението да се реши с максимална трудност. 😃

„Тайната на златното съкровище“ („Островът на приключенията“ – Книга 3) на Хелън Мос

Монети, шифри и приключения

   Определено има какво да се случва в тези забавни книги под вещото ръководство на Хелън Мос. Ако се опираме само на наивността, сюжетите биха могли да преповтарят по-стари поредици, понеже децата порастват и следващите не биха разбрали за тайния заговор на възрастните. 😃 Не подценявай децата, особено ако героите ти почти са стигнали тийнейджърска възраст. Тук не се вижда такава опасност – поредицата стремително върви към най-добрите детски криминалета и обещава сериозни трудности при разрешаването на случаите. Макар да става въпрос за поредното съкровище, то далеч не е без собственик и драматичната му история си заслужава да бъде описана. Освен това имаме доста заподозрени, а мотивите са неизвестни. Затова „Тайната на златното съкровище“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) изглежда като сериозна мисия, особено на място за туризъм и прииждащи странни хора, дошли с неизвестна цел. И не е добре постоянно да подозирате местната клюкарка поради липса на по-добри идеи. 😄

„Тайната на среднощния призрак“ („Островът на приключенията“ – Книга 2) на Хелън Мос

Филмовият проект

   След пълното удовлетворение от първата книга, реших да продължа веднага с поредицата. Оказа се, че Хелън Мос има голям респект към младите си читатели и е „завързала“ доста стабилен сюжет, богат на ситуации, мисловни загадки и почти реалистични криминални случаи. Дори аз се запалих достатъчно и с удоволствие ще проследя всичко случващо се в живота на Скот, Джак и Емили. Това ми напомня на класическите приключенски романи, които в един момент се превръщат в детски, въпреки сложната си постройка и често страховити сцени. В „Островът на приключенията“ те не са чак толкова много, но пък място за мислене наистина има. Харесва ми мащаба и участието на възрастни герои, които не се лигавят толкова, за да смекчат нещата заради аудиторията си. Определено става все по-интересно. В „Тайната на среднощния призрак“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) дори има повече хумор, забавни ситуации и традиционни младежки закачки, все пак в компанията са двама братя с по година разлика и едно доста бойко момиче, което също си има своите слабости. Нека сега да видим за какво иде реч във второто приключение.

„Тайната на Пеещите пещери“ („Островът на приключенията“ – Книга 1) на Хелън Мос

Кражбата на съкровището

   Трябва да се случват все интересни неща, иначе е голяма скука. 😃 Това непременно се отнася за детските книги, обещаващи чудни приключения, изпълнени с опасности и загадки. Ето една поредица с много от всичко изброено. Реших, че е време да поразпусна от „възрастните книги“ и това е един от начините. Естествено, писането на книги за съвременни хлапаци хич не е лесно, ако целта е да ги ангажираш с четене. Е, Хелън Мос се е постарала и резултатът е прекрасен. Явно в „Тайната на Пеещите пещери“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) ще има разплитане на разни криминални случаи и героите ще трябва да си отварят очите на четири, както и младите читатели, защото за тази работа си трябва акъл. Това ми напомня на интерактивните книги с лупа, където търсиш определени елементи. Тук обаче става въпрос за хора и техните разнообразни характери. Някой може просто да е решил да послъгва и трябва да се разобличи. А има доста способни хитреци, които демонстрират завидни способности. Сега ако се намерят и скучаещи хлапета… 😉